Другият [bg]

Заобиколи къщата тъкмо когато някакво високо ченге слизаше от черно-бял високопроходим автомобил. Сърцето му се сви, като видя на предната лява врата емблемата на Тексас. Отдавна, много отдавна не беше вършил нещо, за което да го арестуват, обаче свиването на сърцето беше рефлекс. Бръкна в джоба си и стисна медальона от Анонимните наркомани, връчен му преди шест години, както машинално правеше в моменти на стрес.

Ченгето пъхна тъмните си очила в джоба на униформената риза и вдигна ръка, когато маминка се опита да стане от люлеещия се стол:

— Не ставайте, госпожо. Не го заслужавам.

Тя дрезгаво се изкиска и се облегна назад:

— Ама и вие сте един шегобиец! Как се казвате, полицай?

— Сайп, госпожо. Полицай Оуен Сайп. Приятно ми е. — Той хвана ръката ѝ — онази, която не държеше цигара, — като внимаваше да не стисне прекалено силно пръстите ѝ, изкривени от ревматизма.

— И на мен, сър. Това е синът ми Клод и, пристигна от Флинт Сити да помогне на старата си майчица.

Сайп се обърна към Клод, който се поотпусна и също му подаде ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Болтън. — Сайп позадържа ръката на Клод и я разгледа. — Гледам, имате татуировка на опакото на дланта.

— За да разберете посланието, ръцете ми трябва да са една до друга. — Клод протегна и другата си ръка. — Сам се татуирах, като бях в затвора. Ама щом сте дошли да ме видите, сигурно знаете житието и битието ми, а?

— НЕМОЖЕ и ТРЯБВА — замислено произнесе Сайп, все едно не беше чул въпроса. — Виждал съм татуировки, но не и като тези.

— Ами, те разказват цяла история и аз я препредавам, когато мога. Така изкупвам грешките си. Вече съм чист, но да знаете, че хич не ми беше лесно. Докато бях в пандиза, не пропусках сбирка на Анонимните алкохолици и на Анонимните наркомани. Отначало ходех, понеже черпеха с понички, обаче след време тия работи, дето ги говореха там, ми влязоха в главата. Научих, че всеки наркоман знае две неща: не може да се друса и трябва да се друса. То е като възел в главата, разбирате ли? Няма как ни да го прережеш, ни да го развържеш, затуй трябва някак да го превъзмогнеш. Случва се, но само ако помниш основното положение. Трябва, но не може.

— Хм… — промърмори Сайп. — Нещо като парадокс, а?

— Клоди отдавна не пие и не се дрогира — намеси се Лави. — Отказал е даже и тези фъшкии — добави и хвърли фаса на алеята. — Той е добро момче.

— Бъдете спокойни, не съм дошъл, защото някой го е обвинил в нещо — любезно каза Сайп и Клод се поуспокои, но не съвсем. Човек винаги трябва да е нащрек, когато от Щатската полиция го навестят неочаквано. — Обадиха ми се от Флинт Сити — май приключват някакво разследване; наредиха ми да се отбия тук и да помоля Клод да потвърди нещо относно някой си Тери Мейтланд.