Другият [bg]

6.

Джийни връчи на Ралф списък за пазаруване и го изпрати в „Крогър“, понеже който и да беше нахлул в дома им през нощта — човек, призрак или герой от необикновено ярък сън, — господин и госпожа Андерсън все пак трябваше да се хранят. На половината път до магазина Ралф внезапно прозря истината. Не го осени някакво божествено прозрение — всъщност очебийните факти през цялото време са били пред очите му, в полицейската стая за разпити. Нима беше разпитал убиеца на Франк Питърсън като свидетел, благодарил му беше за помощта и го беше освободил? Изглеждаше невъзможно предвид многобройните доказателства, уличаващи Тери в убийството, но… Спря колата и позвъни на Юн Сабло.

— Ще бъда с вас довечера, нямай грижа — успокои го Юн. — Не бих пропуснал новините от Охайо във връзка с този прецакан случай. Вече съм по петите на Хийт Холмс. Засега не съм научил кой знае колко, обаче до довечера ще имам доста информация…

— Чудесно, но аз се обаждам за друго. Можеш ли да погледнеш досието на Клод Болтън? Той е биячът в „Само за джентълмени“. Ще откриеш, че е бил обвиняван в притежание на наркотици, два-три пъти е арестуван при опит за пласиране на дрога, признал се е за виновен в замяна на по-лека присъда.

— Аха. Оня, дето предпочита израза „от екипа по сигурността“.

— Да, сър, точно този е нашият Клод.

— И какво за него?

— Ще ти обясня довечера, ако се стигне дотам. Засега ще ти кажа само, че май поредица от събития води от Холмс към Мейтланд и към Болтън. Може да греша, обаче се съмнявам.

— Ще се пукна от любопитство, Ралф. Кажи ми, де!

— Не, докато не съм напълно сигурен. Искам от теб и още нещо. Болтън е татуиран почти от главата до петите и съм убеден, че има нещо и на пръстите на ръцете. Би трябвало да ми направи впечатление, ама нали знаеш как е, когато разпитваш някого, особено ако този някой има криминално досие.