Другият [bg]

Не, не беше намерило убежище в тази гробница, но беше сигурна, че то е било в гробището, може би дори преди смъртта на Мейвис Холмс и на сина ѝ. Дори го подушваше… макар че може би си въобразяваше. От Брейди Хартсфийлд се излъчваше същата миризма — зловонието на чудовище. Бил го усещаше, медицинските сестри в отделението на Хартсфийлд — също, макар да се предполагаше, че той е в полукататонично състояние. Тя бавно тръгна към малкия паркинг пред гробището, голямата ѝ чанта се полюшваше и се удряше в бедрото ѝ. Тойотата ѝ — сам-самичка и напечена от жаркото слънце, търпеливо я чакаше. Холи я отмина, после бавно се завъртя на сто и осемдесет градуса, като внимателно се оглеждаше. Отвъд започваха стопанствата — тя долавяше специфичния мирис на изкуствен тор, но това тук беше преходна зона с изоставени индустриални сгради, грозна и безплодна. В рекламните брошури на местната Търговска камара (ако в Риджис имаше Търговска камара) нямаше да са поместени снимки от тази зона. Тук нищо не привличаше погледа — тъкмо обратното, отблъскваше го, сякаш самата земя казваше: „Махай се, тук не е интересно за теб, сбогом и повече не се връщай.“ Единствената „забележителност“ беше гробището „Вечен покой“, но зиме навярно го посещаваха малцина, и то за кратко, защото мразовитият северен вятър сигурно ги принуждаваше да ограничат до минимум времето за оказване на почит към мъртвите.

Недалеч в северна посока минаваше железопътна линия, но релсите бяха ръждясали и между траверсите растяха плевели, а прозорците на отдавна изоставената гара бяха заковани с дъски като прозорците на къщата на Холмс. На глуха линия отвъд гарата стояха два товарни вагона, пълзящи растения бяха обвили колелата им. Изглеждаха, сякаш са тук още от времето на войната във Виетнам. Наблизо се намираха отдавна изпразнени складови помещения и още някакви, в които според Холи някога се бяха помещавали ремонтните работилници. Зад тях полуразрушена фабрика се гушеше сред слънчогледи и високи храсти. Върху ронещата се розова фасада, която преди много, много години е била червена, със спрей бе изрисуван пречупен кръст. От дясната страна на пътя към града стърчеше килнат на една страна билборд: АБОРТЪТ СПИРА ЕДНО БИЕЩО СЪРЦЕ! ИЗБЕРИ ЖИВОТА! От другата страна се простираше много дълга ниска постройка с избледнял надпис на покрива: АВТ МИВКА РОБО БЪРЗАКА. На празния паркинг стоеше същата табела като пред дома на Холмс: ПРОДАВА СЕ. ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ПЪРВА НАЦИОНАЛНА БАНКА, ДЕЙТЪН.