Другият [bg]

9.

Джон Зелман, собственик и управител на „Само за джентълмени“, позвъни на Ралф Андерсън след петнайсет минути. Не беше ядосан, а по-скоро любопитен, и беше склонен да помогне. Потвърди, че Клод Болтън е бил в клуба, когато „горкото момче“ е било отвлечено и убито.

— Защо сте толкова сигурен, господин Зелман? Мислех, че той идва на работа чак в четири следобед.

— Да, обаче тъкмо през този ден цъфна рано-рано. Някъде около два. Помоли ме за отпуска, за да идел до Кап Сити с една от стриптийзьорките. Имала личен проблем. — Зелман изсумтя. — Ако питате мене, той имаше личен проблем. С палавия малък Клод.

— Случайно стриптийзьорката да се казва Карла Джепсън? — попита Ралф, преглеждайки на айпада си записа на разпита на Болтън. — По прякор Чаровница?

— Същата. — Зелман се изкиска. — Плоска е като дъска, ама дълго ще е в занаята, понеже някои мъже си падат по такива, Бог знае защо. С Клод си имат закачка, обаче няма да трае дълго. Мъжът ѝ е в пандиза „Макалистър“ — май го окошариха за чекове без покритие, — но ще излезе по Коледа. Карла само се бъзика с Клод, колкото да мине времето. Предупредих го, ама нали знаете оная поговорка — пишката си търси дупка като мишката.

— Сигурен сте, че е дошъл по-рано точно на 10 юли, така ли?

— Сто процента. Даже му рекох, че няма да получи нито цент за двата дена мотаене в Кап Сити, щом след по-малко от две седмици ще му дам платена отпуска.

— Ама разбира се, как така ще се минете! Изкушихте ли се да го уволните?

— Не, защото поне постъпи честно. И ще ви кажа още нещо: Клод е от свестните, а те са рядкост като животните албиноси. Повечето охранители са или женчовци, дето се правят на мъжкари, обаче не могат да разтървават посетителите при свиванията, или пък се правят на Хълк Хоган, когато някой клиент ги нагруби. Наложи ли се, Клод изхвърля всеки като мръсно псе, без да му мигне окото, обаче не се случва често. Бива го да успокоява страстите. Сигурно се дължи на тия сбирки, дето ги посещава…

— Сбирки на Анонимните наркомани. Така каза и на мен.

— Дааа, не го крие. Даже се фука, и с право, според мене. Сума народ никога не се отказва от дрогата — тя е като маймунка с дълги нокти. Яхне ли те, няма отърване.

— Казвате, че е чист от дълго време, така ли?

— Щях да разбера, ако не беше, детектив Андерсън. В този бар няма място за надрусани типове.

Ралф не вярваше, че е точно така, обаче не възрази, а попита:

— Нито веднъж ли не се е съблазнявал?

Зелман се засмя:

— Всички се съблазняват, най-малкото в началото, но Клод не е, откак работи при мене. Не употребява и алкохол. Веднъж го питах защо не пие, щом има проблем с дрогата, а той рече, че двете са едно и също. Рече още, че ако обърне само една безалкохолна бира, веднага ще му се прииска кока или нещо по-силно. — Той млъкна за миг, после добави: — Може да е бил гадняр, когато е употребявал, обаче сега е читав. Което си е истинска рядкост в бизнес като нашия, дето работата ти е да пиеш маргарити и да зяпаш бръснати котенца. Тъй да знаете.