Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Тъй като не можаха да изтръгнат от Уинки нито една смислена дума повече, те я оставиха да плаче и допиха чая си, докато Доби щастливо бъбреше за живота си на свободно духче и разказваше за какво смята да си харчи заплатата.
— Доби смята да си купи следващия път пуловер, Хари Потър! — гордо обяви той и потупа голите си гърди.
— Виж какво, Доби — обади се Рон, който явно много бе харесал духчето, — ще ти дам един от тези, дето мама ми праща всяка Коледа. Обичаш ли кафявия цвят?
Доби изпадна във възторг.
— Може би ще трябва малко да го свием, за да ти бъде по мярка — добави Рон, — ама много ще ти отива на гуглата.
Като се наканиха да си тръгват, духчетата се скупчиха наоколо с най-различни лакомства и настояваха гостите да си ги занесат горе. Хърмаяни отказа, гледайки тъжно как грижовните създания им се кланят и правят реверанси, но Хари и Рон натъпкаха джобовете си с еклери и кексчета.
— Много благодарим! — обърна се Хари към духчетата, скупчили се на вратата да се сбогуват. — До скоро, Доби!
— Хари Потър… може ли Доби да дойде на посещение някой път, сър? — плахо попита Доби.
— Естествено — отвърна Хари и духчето грейна.
— Знаете ли… — рече Рон, когато тримата излязоха от кухнята и поеха обратно по стълбата към входната зала, — през всичките тези години съм се възхищавал на Фред и Джордж, че успяват да си измъкнат неща за похапване от кухнята… И какво? Оказа се, че изобщо не е чак толкова трудно, а? Те направо ти ги пъхат в ръцете!
— Според мен на тези домашни духчета им е провървяло — каза Хърмаяни, докато се качваше първа нагоре. — Че Доби е отишъл да работи там, искам да кажа. Сега всички ще видят колко е щастлив от свободата си и постепенно ще осъзнаят, че и те искат да са като него.
— Дано само да не вземат пример от Уинки — обади се Хари.
— О, и тя ще се съвземе! — каза Хърмаяни, макар и с известно колебание в гласа. — Като се поуспокои от случилото се, като свикне с „Хогуортс“, ще се убеди, че е по-добре да няма господар като Крауч.
— Тя май е много привързана към него — обади се Рон с пълна уста, току-що отхапал от един еклер.
— Но изглежда не харесва Багман — припомни Хари. — Интересно какво ли е говорил Крауч вкъщи за него?
— Сигурно е казвал, че не го бива като началник на отдел — предположи Хърмаяни, — което… трябва да признаем… си е истина, нали?
— Аз все пак бих предпочел да работя при него, отколкото при Крауч — обяви Рон. — Багман поне има чувство за хумор.
— Гледай да не те чуе Пърси — рече Хърмаяни с лека усмивка.
— Е, да, Пърси не би искал да работи с някого, който има чувство за хумор — заключи Рон, зает вече с шоколадов еклер. — Пърси не би забелязал шегичка, дори и ако танцува пред него гола, само с гуглата на Доби върху главата си.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА
НЕПРЕДВИДЕНОТО ИЗПИТАНИЕ
— Потър! Уизли! Защо не внимавате?
Ядосаният глас на професор Макгонъгол изплющя като камшик в часа по трансфигурация в четвъртък. Хари и Рон подскочиха и вдигнаха глави. Наближаваше краят на часа и класът бе приключил със задачите си. Морските чайки, превърнати в морски свинчета, бяха заключени в голяма клетка върху катедрата на професор Макгонъгол (от морското свинче на Невил все още стърчаха пера). Темата на домашното бе прилежно преписана от дъската в тетрадките („Опишете с примери какви са начините за прилагане на трансфигурационни заклинания при преобразяване на животни от един вид в друг“). Звънецът щеше да удари всеки момент. В дъното на кабинета Хари и Рон вече бяха започнали дуел с две от шегаджийските магически пръчки на Фред и Джордж и се спогледаха при забележката — в ръката на Рон имаше тенекиен папагал, а Хари държеше гумена херинга.
— Имаме удоволствието да видим как Потър и Уизли се вдетиняват — продължи професор Макгонъгол и стрелна двамата с яден поглед тъкмо когато главата на херингата на Хари се отдели от тялото и последва с глухо тупване човката на папагала на Рон, която вече бе долетяла до пода. — Искам да направя едно съобщение пред всички. Наближава традиционният за Тримагическия турнир коледен бал и всички ще имаме възможност свободно да общуваме с чуждестранните ни гости. Балът е за ученици от четвърти курс нагоре, но можете да поканите и някого от долните курсове, ако желаете…
Лавендър Браун се изкиска. Парвати Патил я смушка в ребрата и опъна лице да се пребори с напиращия смях. И двете извърнаха глави към Хари. Професор Макгонъгол не им направи забележка и Хари помисли, че това е крайно несправедливо, след като само преди минута бе сгълчала тях двамата с Рон.