Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
— Гражданинът Евремонд, наречен Дарней — каза първият.
— Кой го търси? — отвърна Дарней.
— Аз. Ние го търсим. Познавам те, Евремонд. Видях те пред съда днес. Ти отново си затворник на Републиката.
Четиримата го заобиколиха там, където стоеше с жена си и притисналото се до него дете.
— Кажете ми: как така и защо пак съм затворник?
— Засега ще те върнем в „Консиержери“ и ще узнаеш утре. Призован си утре на съд.
Доктор Манет се бе вкаменил от неочакваното посещение и стоеше с лампа в ръка, сякаш беше някаква статуя, направена специално за да я държи. След тия думи той се раздвижи, остави лампата и се обърна към говорещия, като леко го хвана за предницата на широката червена вълнена риза. После каза:
— Казваш, че го познаваш. А мене познаваш ли?
— Да, познавам те, гражданино доктор.
— Всички те знаем, гражданино доктор — каза и другият.
Той погледна разсеяно единия, после другия и след малка пауза рече с по-тих глас:
— Сега ще ми отговорите ли на въпроса му? Как стана така?
— Гражданино доктор — каза неохотно първият, — има донесение срещу него от комитета в Сен Антоан. Този гражданин — посочвайки втория посетител — е от Сен Антоан.
Посоченият гражданин кимна с глава и добави:
— Той е обвинен от Сен Антоан.
— В какво? — попита докторът.
— Гражданино доктор — каза първият с предишната неохота, — не питай повече. Ако Републиката поиска жертви от теб, ти, като добър патриот, сигурно с радост ще ги направиш. Републиката пред всичко останало. Народът е върховен господар. Евремонд, бързаме.
— Една дума — помоли докторът. — Ще ми кажете ли кой го обвинява?
— Това е забранено — каза първият. — Но можеш да попиташ този от Сен Антоан.
Докторът обърна очи към него. Той смутено задвижи крака, потри брадата си и накрая каза:
— Наистина, забранено е. Но са го обвинили, и то в нещо много сериозно, гражданинът и гражданката Дефарж. И един друг.
— Какъв друг?
— Питаш ли, докторе?
— Да.
— Тогава. — каза онзи от Сен Антоан със странен поглед — ще ти отговорят утре. А сега млъквам!
ГЛАВА VIII
ИГРА НА КАРТИ
В щастливо неведение за новата беда в къщи, мис Прос се промъкваше през тесните улички и прекоси реката по моста Пон-Ньоф, като пресмяташе наум броя на покупките, които трябва да направи. До нея с кошницата вървеше мистър Крънчър. И двамата надничаха в магазините отляво и отдясно, предпазливо оглеждаха всяко по-голямо сборище от хора и се отбиваха от пътя си, за да избягнат по-възбудените групи разговарящи. Вечерта беше хладна и мъгливата река, замъглена от пламтящи светлини и заглушена от резки шумове, се виждаше при закотвените шлепове, в които ковачи правеха оръжия за армията на Републиката. Горко томува, който дръзнеше да се подиграе с тази армия или да получи незаслужено повишение в нея! По-добре да не му е израствала брадата, защото националният бръснач гладко го избръсваше.
Като купи някои продукти и малко масло за лампата, мис Прос се сети за виното, което бяха поискали. След като надникна в няколко кръчми, тя се спря пред емблемата на „Добрият републиканец Брут от древността“, недалеч от Народния дворец, по-рано (два пъти) Тюйлери, където имаше интересни неща. Кръчмата изглеждаше по-спокойна от други подобни места, край които бяха минали, и макар почервеняла от патриотични калпаци, все пак не беше толкова червена. Като се посъветва с мистър Крънчър и установи, че той е на същото мнение, мис Прос, придружена от кавалера си, прибягна до услугите на „Добрият републиканец Брут от древността“.
Бегло поглеждайки опушената лампа, хората с лули, които играеха със смачкани карти и жълти домина, един гол до кръста работник, целият в сажди, който четеше вестник на глас, околните, които го слушаха; оръжията, едни в ръка, други оставени подръка встрани; двама-трима посетители, които, заспали с изпружени напред тела и с рошавите си черни жакети с високи рамене, тогава много на мода, приличаха в тая поза на задрямали мечки или кучета, бегло-поглеждайки към всичко това, двамата посетители с вид на чужденци приближиха до тезгяха и посочиха онова, което искаха да купят.
Докато сипваха виното им, един мъж се отдели от друг в един ъгъл и стана, за да си тръгне. На излизане той трябваше да мине покрай мис Прос. В момента, когато лицата им се срещнаха, мис Прос изкрещя и плесна с ръце.
В миг цялата кръчма беше на крака. Най-често някой убиваше друг заради някакво разногласие. Всички се огледаха в очакване да зърнат падащо тяло, но видяха само един мъж и една жена, които втренчено се гледаха. Мъжът външно изглеждаше като абсолютен французин и републиканец. Жената очевидно беше англичанка.