Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Да! — Филип кимна припряно. — Радвам се, че разбираш. Аз не му желая злото. Ако искаш, на драго сърце бих могъл да завържа с него и по-близко познанство.
— По-добре недей! — В гласа й се долавяше сарказъм. — Недей, щом като момчето не ти допада!
С тези думи тя се обърна и го остави в недоумение.
— „Вихреният танцьор“… — промърмори Катрин. Тя се приближи към канапето до прозореца, където седеше Жулиет и рисуваше. — Но не е ли прекалено опасно във времена като тези човек да пътува до Испания.
— Не мога да разбера защо. — Моливът на Жулиет нанасяше леки щрихи по листа на коленете й. Погледът й беше насочен към берачите из градините от долната страна на господарския дом. — В крайна сметка аз говоря испански, а ние все още не сме във война с Испания. Като слезе на сушата в Ла Ескаля, Жан Марк смята да купи коне и да стигне до Андора. Ако ни задържат на границата, винаги мога да кажа, че съм избягала от Франция, едва съм спасила живота си и търся убежище в дома на дядо си. Като знам колко емигранти има в Испания, моята история няма да прозвучи неправдоподобно. Всичко ще мине като по мед и масло. — Тя направи гримаса. — А с нас е и Франсоа, който може да предложи закрила на Жан Марк.
Катрин изглеждаше сащисана.
— Франсоа ще закриля Жан Марк, така ли?!
— Дантон каза, че точно затова пращал Франсоа да ни придружи до Испания. — Тя се усмихна. — Намирам го по-скоро смешно. Все едно пантера да защитава тигър, не смяташ ли?
— И какво казва Жан Марк?
— Той смята, че Дантон праща Франсоа с него, за да узнае какво ще прави в Испания. По всяка вероятност това е истинската причина.
— Вече съвсем се оплетох. Говориш единствено за Жан Марк, а после твърдиш, че искаш да заминеш с тях?
— Така и ще постъпя! — Жулиет рисуваше едно закръглено бебе, което лежеше в кошче близо до една берачка и ръкомахаше весело. — Но Жан Марк настоява да остана тук, във Вазаро и се държи така, сякаш е убеден, че ще ми се наложи!
— В повечето случаи той успява да се наложи. Аз бих предпочела да останеш тук.
— Вече ти казах защо трябва да замина с тях. Как да съм сигурна, че Жан Марк ще ми даде парите за „Вихрения танцьор“, ако тръгне да го търси сам и в края на краищата го намери?
— Той твърди, че ще ти даде парите.
— Ние сключихме договор. — Жулиет вирна войнствено брадичката си. — А един договор трябва да се спазва!
Катрин се отпусна на пейката и се облегна на стената на дрешника. Тя насочи поглед към Жулиет.
— Струва ми се, че и ти си се променила.
Жулиет поклати глава.
— Все съм си същата.
— Не, ти изглеждаш… по-мека.
— И ти сега ме гледаш с по-бистър поглед. Никога преди не съм се чувствала толкова безстрашна и силна. — Жулиет се взираше в скицата си. — Франсоа ми рече веднъж, че аз съм човекът, който има нужда от теб. Трябва да е бил напълно прав, понеже сега ти въобще нямаш нужда от мен. — Тя се усмихна с усилие. — Ти си ме надраснала с цяла глава! Как е възможно това?
— Вазаро направи чудеса с мен.
— А малкото момче на Филип?
Катрин ококори очи.
— Ти знаеш ли за Мишел? Откъде научи?
— Ах… очите и формата на устата са сходни.
Катрин трябваше да се сети, че острите очи на Жулиет ще открият онова, което на нея й беше убягнало. Това са все пак очи на художник…
— Мишел ще се пренесе при мен в господарския дом, стига да успея да го придумам.
Жулиет спря да движи четката.
— И ти ще се омъжиш за този суетен паун?
— О, не!
Жулиет се успокои.
— Някои жени много оглупяват, когато работата опре до мъже. — Тя се залови да рисува планините в дъното. — Ще се чувстваш по-добре с детето, отколкото с мъжа. На драго сърце бих нарисувала портрет на Мишел. В лицето му личи повече характер, отколкото в мутрата на оня суетен франт, баща му.
— Ще останеш ли във Вазаро, като се върнеш от Испания?
Жулиет поклати глава.
— Имам да върша много неща в Париж и няма да мога.
— Става дума за кралицата, нали?
— Жан Марк и аз се споразумяхме…
— Париж е прекалено опасен. Дюпре ще…
— Там е достатъчно сигурно… — Жулиет спусна мигли. — Дюпре е напуснал Париж, а мен никой няма да ме познае. Имам великолепна перука, която ме преобразява напълно.
Катрин поклати скептично глава.
— Не си блъскай напразно главата! За мен не представлява никакво трудност да ти разреша да се оправяш и без мен. — Жулиет й намигна весело. — Но не бих могла да изтърпя, ако сега пък ти започнеш да ме задушаваш с грижи и внимание.
— Но ти все пак ще минеш през Вазаро, преди да продължиш за Париж, нали?
— Ама разбира се! Нали ти казах вече, че искам да рисувам Мишел.