Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Министърът на вътрешните работи поклати глава.
— Не бива да се залъгваме. Снимките, които англичаните ни препредадоха, показват, че въоръжените и маскирани хора реално съществуват. Току-що ги изпратих на шефа на ГСГ-9, за да чуя мнението му. Но бедата е, че доближаваето до кораб, разполагащ с радиолокатори и сонари, с които може да контролира какво става около него и под него, е извън тяхната компетенция. Това може би ще наложи използването на аквалангисти или леководолази.
ГСГ-9 беше една изключително ефикасна единица. Нейните командоси се набираха от гранични войски. Пет години преди това тъкмо те бяха щурмували отвлечения самолет в Могадишу.
Обсъждането продължи цял час: дали да се задоволят исканията на терористите с оглед на многонационалния състав на евентуалните жертви в случай на отказ, което неизбежно ще доведе до протести от страна на Москва; дали те да се отхвърлят и да се обявят за блъф; дали да не се направят консултации с английските съюзници относно идеята за щурмуване на „Фрея“. Като че ли започна да преобладава компромисният възглед, че трябва да се приложи тактиката на протакане, за да се печели време и да се провери доколко сериозни са заплахите на похитителите на „Фрея“. В четири и петнайсет някой почука тихо на вратата. Канцлерът Буш се намръщи, той не обичаше да му пречат.
— Херайн — провикна се той.
Един от неговите помощници влезе в кабинета и зашепна на ухото на канцлера. Шефът на Федералното правителство пребледня.
— Ду либер Гот! — изпъшка той.
Когато лекият самолет, по-късно идентифициран като притежавана от частно лице „Чесна“, наета от летище Льо Туке на северния френски бряг започна да се приближава, той бе засечен от три служби за контрол на въздушния трафик: в Хийтроу, Брюксел и Амстердам. Той летеше право на север. Радарите определиха, че се насочва към „Фрея“ и че се движи на височина 1 500 метра. Етерът гръмна:
— Неидентифицираният самолет в квадрат… Съобщете ни данните за регистрацията си и се връщайте. Навлизате в забранена зона…
Бяха използвани френският и английският, после холандският. Това не помогна. Или пилотът беше изключил радиото си, или беше на погрешна честота. Операторите на земята се разшетаха по всички честоти.
Описващият кръгове „Нимрод“ засече самолета с радара си и се вдига да установи връзка с него.
На борда на „Чесна“ пилотът се извърна отчаян към своя пътник.
— Ще ми отнемат позволителното — проплака той. — Те са побеснели.
— Изключете си радиото — провикна се в отговор пътникът. — Не се тревожете, нищо няма да ви се случи. Изобщо не сте ги чули, разбрахте ли?
Пътникът извади фотоапарата си и му сложи телеобектива. Започна да оглежда приближаващия се супертанкер. Маскираният наблюдател на носа беше се наежил и примижаваше срещу слънцето, което вече светеше откъм югозапад. Самолетът идваше от юг. След като го погледна няколко секунди, човекът извади от анорака си радиотелефон и заговори припряно по него.
На мостика един от колегите му чу съобщението, отиде до панорамния екран, а след това излезе бързо на крилото. Оттук можа да чуе бръмченето на мотора. Върна се на мостика, смушка задрямалия си колега, за да го събуди, и му изкрещя няколко заповеди на украински. Човекът се втурна надолу към вратата на дневната каюта и почука.
В каютата Тор Ларсен и Андрий Драч, и двамата небръснати и по-отпаднали, отколкото двайсет и четири часа преди това, седяха на масата. Украинецът държеше автомата си. На трийсетина сантиметра встрани от него се намираше мощният транзисторен радиоприемник, който ловеше последните новини. Маскираният влезе, щом получи разрешение, и заговори на украински. Водачът му се намръщи и нареди на човека да остане в каютата.
Дрейк бързо излезе от каютата, хукна нагоре по стълбата и излезе на крилото. След това нахлузи черната си маска. От мостика видя как слязлата на 300 метра „Чесна“ направи кръг над „Фрея“ и отлетя обратно на юг, издигайки се постепенно. Докато самолетът завиваше, той бе зърнал насочения към него голям вариообектив.
Вътре в самолета извънщатният фотограф ликуваше.
— Фантастично! — извика той на пилота. — Уникално. Списанията ще платят луди пари за тия снимки.
Андрий Драч се върна на мостика и даде бързо няколко команди. По радиотелефона нареди на човека отпред да продължи да наблюдава. Наблюдателят от мостика бе изпратен долу да извика двамата души, които спяха. Щом тримата се върнаха, им даде нови нареждания. Когато се върна в дневната каюта, не освободи пазача.