Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Вече минаваше единайсет, когато ирландецът стигна до тъмната уличка, която търсеше. Тя се падаше отляво и нито една лампа не я осветяваше. На другия й край бяха забити няколко железни стълбчета. Уличката беше без изход. От двете страни се издигаха високи голи стени. Всякаква светлина, която би могла да идва от другия край, потъваше в паркираната точно там камионетка. В нея нямаше никой, но задните й врати бяха отворени. Шанън се приближи до зеещата каросерия и когато стигна до вратите, се обърна.
Като всички бойци той предпочиташе да е обърнат с лице към опасността, а не да я усеща зад гърба си. От минал опит знаеше, че макар и да се движиш заднишком, по-безопасно е да си с лице към нападателя. Така поне го виждаш. Докато вървеше по уличката с гръб към входа й, косата му се изправи. Ако психологията не играеше никаква роля, Шанън отдавна щеше да е мъртъв. Но в случая тя беше важна. Преследвачът през цялото време вървеше на почетно разстояние зад него и изчакваше сгоден момент като този.
Шанън хвърли куфарчето и шлифера на земята и впери поглед в огромната тъмна фигура, която спираше светлината откъм входа на уличката. Наемникът изчака търпеливо. Надяваше се, че тук, в центъра на Париж, убиецът няма да стреля без заглушител. Човекът отсреща спря и се огледа. Взря се в Шанън очевидно, за да разбере дали има оръжие. Но отворената камионетка успокои убиеца. Той реши, че Шанън просто я е паркирал на това тайно място и е излязъл от хотела, за да дойде при нея.
Тъмната фигура започна бавно да се приближава. Ирландецът виждаше ясно дясната ръка, която сега беше извън джоба на шлифера и бе протегната напред, Държеше някакъв предмет. Лицето беше в сянка, цялата фигура представляваше един силует. Огромен силует. Убиецът застана точно в средата на малката задънена уличка. Замръзна за няколко секунди, докато се целеше, а после ръката му, както си беше опъната в лакътя, увисна надолу. Сякаш изведнъж се беше отказал да стреля.
Без да отмества невидимите си очи от Шанън, нападателят политна напред и падна на колене. Някои стрелци предпочитат тази поза. Но в случая стрелецът се изкашля, отново политна напред и положи свитите си в юмрук ръце на паважа. Колтът издрънча върху камъните. Съвсем бавно, подобно на мюсюлманин, който ляга да се моли на Аллаха, убиецът сведе глава и за пръв път през последните двайсет секунди впери поглед в паветата, а не в Шанън. Чуваше се леко шуртене на някаква течност. Накрая ръцете и краката на непознатия поддадоха и той се строполи в локва от кръвта на собствената си аорта. Заспа кротко като дете.
Шанън още стоеше до вратите на камионетката. Вече нямаше какво да закрива светлината откъм входа за уличката. Лампата освети лъскавочерната широка кокалена дръжка на нож. Тя стърчеше от гърба на трупа, малко вляво, между четвъртото и петото ребро.
Кат погледна към края на уличката. На светлината на лампата сега се виждаше друга фигура. Малка, крехка и неподвижна. Стоеше на около десет метра от тялото на нападателя, в точката, от която бе дошъл ножът. Шанън подсвирна и Лангароти запристъпя безшумно по паветата.
— Мислех, че ще закъснееш — изръмжа Шанън.
— Non. Никога не закъснявам. От хотела дотук нямаше и един момент, в който той да може да натисне спусъка.
Каросерията на камионетката беше застлана с голямо парче дебел найлон, а под него имаше брезент с дупки по краищата, през които при опаковане минаваше връвта. В дъното бяха струпани въжета и тухли. Двамата наемници грабнаха трупа за ръцете и краката и го хвърлиха в каросерията. Лангароти влезе да си прибере ножа, а Шанън затвори вратите. Отвътре се чу прещракването на ключалката.
Лангароти прескочи на предната седалка и запали двигателя. Даде на задна и бавно излезе на осветената улица. Докато правеше маневра, за да насочи камионетката, Шанън се приближи до шофьорското прозорче.
— Разгледа ли го?
— Разбира се.
— Познаваш ли го?
— Да. Казва се Томар. Реймон Томар. Бил е за малко в Конго. Подвизава се главно тук в града. Професионален убиец. Но не струва. Не би го наел влиятелен човек. Най-вероятно работи за шефа си.