Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Големият Джони Дюпре беше доволен от живота през това слънчево майско утро. Той току-що излезе от магазина за туристически стоки, в които направи последната си поръчка. Остави капаро за необходимия брой самари и спални чували. Обещаха му да ги доставят на другия ден. Следобед му предстоеше да вземе два големи кашона с раници и барети от един склад в източната част на Лондон.
На път за Тулон вече бяха три обемисти партиди с екипировка. По негови изчисления първата трябваше да е пристигнала, а втората навярно още пътуваше. На другия ден следобед щеше да опакова четвъртата и да я предаде на спедитора. Така му оставаше цяла седмица на разположение. Предния ден той получи писмо от Шанън, с което ирландецът му заповядваше на 15 май да напусне апартамента си и да отлети за Марсилия. Там трябваше да се настани в един посочен в писмото хотел и да чака да го потърсят. Дюпре обичаше точните разпореждания. Те не оставяха място за грешки и дори в случай на провал вината нямаше да е негова. Той си купи билет за самолета и с нетърпение очакваше да изтече тази седмица, за да се изнесе. Усещането, че боят наближава, изпълваше душата му.
Когато синьор Понти най-после състави всички бумаги, Кат Шанън изпрати няколко писма. Първото беше до Йохан Шлинкер. Шанън уведомяваше германеца, че корабът, който ще вземе мунициите от Испания, се казва „Тоскана“ и е собственост на „Спинети Маритимо Шипинг Къмпани“ от Генуа. Освен това го молеше да му съобщи точното местоназначение на пратката с оръжие, за да може капитанът да състави необходимата митническа декларация.
Писмото съдържаше и пълно описание на документацията на „Тоскана“ и посочваше факта, че името на кораба фигурира в регистъра на „Лойд“ (Шанън намери този регистър при британския вицеконсул в Генуа). Накрая наемникът уведомяваше Шлинкер, че ще го потърси през следващите петнайсет дни.
Второто писмо предоставяше на Алън Бейкър информация за името и документите на кораба, която югославските власти изискваха при издаването на разрешително за износ. Шанън знаеше как ще изглежда митническата декларация в този случай. В нея щеше да пише, че корабът пътува от началното югославско пристанище за Ломо, столицата на Того.
Наемникът написа дълго писмо до мистър Щайн. В него молеше председателя на „Тироун Холдингс“ да подготви документите за събрание на Съвета на компанията след четири дни в кабинета на председателя. В дневния ред трябваше да има две точки. Първата се отнасяше до покупката на „Спинети Маритимо“ с всичките й активи за сума от 26 000 лири, а другата засягаше въпроса за нова емисия от 26 000 акции на приносителя с единична цена една лира, които мистър Кийт Браун щеше да получи срещу чек за 26 000 лири.
Той драсна няколко реда на Марк Вламенк, с които му съобщаваше, че прибирането на товара от Остенд се отлага за 20-и, а после с кратко писъмце до Лангароти отложи срещата им в Париж за 19-и.
Накрая изпрати писмо на Саймън Ендийн в Лондон с молба да се срещнат след четири дни в Люксембург. Помощникът на сър Джеймс трябваше да разполага със сума, възлизаща на 26 000 лири, предназначена за закупуване на кораба, който ще пренесе цялата операция до целта.
Вечерта на 13 май беше свежа и прохладна. На неколкостотин мили разстояние по крайбрежието на същото море Жан-Баптист Лангароти се движеше със своята камионетка на запад от Хиер и навлизаше в последния пътен участък преди Тулон. Прозорецът му беше спуснат и той вдишваше мириса на бор и клек, който се носеше от околните хълмове. Също като Дюпре в Лондон, който се готвеше същата вечер да отлети за Марсилия, като Вламенк в Остенд, който доизкусуряваше последния варел с масло и автомати, Лангароти беше доволен от живота.
В каросерията на камионетката бяха последните два извънбордови двигателя. И двата имаха подводни ауспуси за обезшумяване. Сега отиваше в Тулон да ги остави в склада на спедитора. В склада на „Маритим Дюпо“ вече се намираха трите опаковани в сандъци черни надуваеми лодки, а също и третият двигател. Там бяха и четирите сандъка с униформи, които пристигаха на части от Лондон през последните две седмици. И четирите се получиха на негово име. Лангароти също щеше да приключи в срок.