Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Така че на 16-и в същия час корсиканецът отново седеше във фоайето. Шанън пак го нямаше, но този път имаше нещо друго. На два пъти някакъв тип от персонала на хотела надничаше във фоайето и моментално изчезваше, щом Лангароти го погледне. След като отново почака два часа и Шанън не се появи, наемникът си тръгна. Както си вървеше по улицата, забеляза един човек, който проявяваше странен интерес към една витрина. На тази витрина, в която втренчено се взираше непознатият, бяха изложени дамски корсети. Лангароти си помисли, че този тип някак не се връзва с пролетната утринна атмосфера на тихата пресечка.
През следващото денонощие той пусна ухо в някои парижки барове, известни като сборища на наемниците. Поговори със стари приятели от Корсиканския съюз на парижките престъпници. Всяка сутрин продължаваше да ходи в хотела и на петия ден, на 19-и, Шанън се появи.
Той пристигна предната вечер със самолет от Генуа през Милано и преспа в хотела. Изглеждаше в добро настроение и докато си пиеха кафето във фоайето, каза на колегата си, че е купил кораб за операцията.
— Някакви проблеми? — попита Лангароти.
Шанън поклати глава.
— Никакви.
— Тук, в Париж, обаче си имаме проблем.
На такова публично място корсиканецът не можеше да си точи ножа и затова ръцете му бездействаха върху скута. Шанън остави чашката си върху масичката. Той знаеше, че щом Лангароти говори за проблем, значи става дума за нещо сериозно.
— Какъв по-точно? — тихо попита той.
— По следите ти е наемен убиец — каза Лангароти.
В настъпилото мълчание Шанън се опитваше да осмисли новината. Приятелят му също мълчеше. Той предпочиташе да отговаря на въпроси само когато го питат.
— Знаеш ли кой го е наел? — попита Шанън.
— Не. Не знам и кой е убиецът. Но цената е висока, към 5 000 долара.
— Скоро ли са го наели?
— Говори се, че убийството е поръчано преди около шест седмици. Човекът, който е наел убиеца, явно живее в Париж. Но не е ясно дали не действа от името на някой друг. Всички казват, че или много добър, или много глупав убиец може да излезе срещу Кат Шанън. Но някой е приел договора. Разни хора разпитват за теб.
Шанън изпсува през зъби. Той въобще не се съмняваше, че корсиканецът е прав. Лангароти беше прекалено акуратен човек, за да си позволи да подмята непроверена информация. Опитваше се да си спомни някакъв инцидент, който би предизвикал някого да поиска главата му. Проблемът беше, че такива мотиви имаше колкото щеш, и дори беше сигурен, че за някои от тях никога не би се сетил.
Той започна систематично да прехвърля в главата си различните вероятности. Тази работа можеше да е свързана или с настоящата операция, или да произлиза от някакъв по-отдавнашен мотив. Той се зае с първата версия.
Дали не беше изтекла информация? Възможно ли беше някоя от тайните служби да е получила сведение, че той организира преврат в Африка, и да е решила да го предотврати, като унищожи командира на операцията? Дори му мина през ум, че сър Джеймс Мансън е научил за обезчестяването — ако това беше точната дума за една опитна Лолита — на дъщеря му. Шанън отхвърли всички тези предположения. Възможно беше да е разсърдил някого в тъмния свят на нелегалния оръжеен бизнес, който да е решил да си уреди сметките с него, като сам остане в сянка. Но такъв ход щеше да е предшестван от конфликт по повод на сделка, пререкания за пари, сбиване или заплахи. Нищо такова нямаше.
Той се върна назад към отминалите войни и битки. Проблемът беше, че човек никога не можеше да е сигурен дали, без да иска, не е разсърдил някоя от големите организации. Може би някой от хората, които той беше застрелял, е бил агент на ЦРУ или на КГБ. И двете организации не прощаваха лесно и тъй като бяха населени с най-дивашки безпринципните хора на тази планета, не пропускаха да си разчистят сметките дори при липса на прагматичен мотив. Отмъщението беше достатъчен мотив. Шанън знаеше, че ЦРУ още държи на присъдата си срещу Брус Роситър, който бе застрелял един американец в някакъв бар в Леополдвил само защото онзи го гледал втренчено. Оказало се, че този американец е от местните агенти на ЦРУ. Макар че Роситър не е знаел, това не промени нещата в негова полза. Той продължаваше да е на мушка и продължаваше да бяга.
КГБ действаше по същия начин. Те пращаха убийци на другия край на света да ликвидират чужди агенти, завербувани от самите тях, но после разкрити и по тази причина загубили закрилата на собствените си работодатели. Руснаците не търсеха прагматични мотиви от рода на това да предотвратят изтичането на информация от нечия глава. Правеха го само за отмъщение.