Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Съжаляваше, че се наложи да се премести в друг хотел. Една случайна среща пред стълбите със стар приятел от престъпния свят го принуди бързо да си събере багажа и да се изнесе. Сега беше на нов адрес и трябваше да го съобщи на Шанън, само че не знаеше къде се намира ирландецът. Но това нямаше значение. След четиридесет и осем часа, на 15 май, му предстоеше среща с шефа в парижкия хотел „Плаца Сюрен“.
Събранието в Люксембург на 14 май беше изненадващо кратко. Шанън не присъства на него. Преди началото му той се срещна с мистър Щайн в неговия кабинет и му предаде документите за продажбата на „Спинети Шипинг Къмпани“ и нейния кораб „Тоскана“ заедно с чек за 26 000 лири, дължим на „Тироун Холдингс“.
Половин час по-късно мистър Щайн излезе от събранието и предаде на Шанън 26 000 обикновени акции в дружеството „Тироун Холдингс“. Освен това му показа един плик, който съдържаше документите, отнасящи се до преминаването на кораба в собственост на „Тироун“, и издаден от „Тироун Холдингс“ чек за 26 000 лири на името на сеньор Алесандро Спинети. Щайн запечата плика и го адресира до кантората на синьор Джулио Понти в Генуа. След това даде плика на Шанън. Последният документ, който получи наемникът, беше решение на Съвета, с което хер Курт Семлер се назначаваше за директор на „Спинети Маритимо Шипинг Къмпани“.
Два дни по-късно сделката беше скрепена в кантората на италианския адвокат. Чекът, дължим за покупката на „Тоскана“, бе прехвърлен по сметка на продавача и „Тироун Холдингс“ притежаваше по закон сто процента от „Спинети Маритимо“. Предвид на това синьор Понти изпрати с препоръчано писмо на адреса на компанията „Тироун“ в Люксембург стоте акции на „Спинети Маритимо“. Вече извън сделката той прие на съхранение в сейфа си един пакет, който му даде Шанън. Взе два еталонни подписа на наемника (подписи на Кийт Браун), за да е в състояние да удостоверява автентичността на писмата, касаещи пакета. Понти не знаеше, че този пакет съдържа контролния пакет от 26 994 акции на „Тироун“.
Карл Валденберг получи капитанския пост за шест месеца. Шестмесечен договор подписа и механикът. И двамата прибраха едномесечната си заплата в брой, а възнаграждението им за останалите пет месеца бе официално депозирано при синьор Понти.
Италианският тийнейджър се съгласи без много уговорки да си вземе обезщетението от 500 лири плюс надбавка от 100 лири и да напусне кораба. Семлер получи назначението си като директор на компанията.
Шанън бе прехвърлил още 5 000 лири от Брюге на сметката си в Генуа. С тези пари изплати двете заплати на членовете на екипажа, които оставаха на кораба. Преди да напусне Генуа на 18 май, той даде остатъка от тази сума на Семлер и го инструктира подробно.
— Как върви търсенето на нови двама моряци?
— Валденберг вече се е заел с това — каза Семлер. — Той твърди, че пристанището е фрашкано с хора, които търсят работа по корабите. Това място го знае на пръсти. Знае и какво ни трябва. Корави мъже, които не задават много въпроси и правят каквото им се нареди, особено ако накрая ги чака някаква премия. Няма страшно. До края на седмицата Валденберг ще намери подходяща двойка.
— Добре. Чудесно. Виж сега какво искам от теб. Трябва да подготвя „Тоскана“ за път. Основен преглед на двигателя и отстраняване на повредите. Платени пристанищни такси. В документите да се впише новият капитан. Да се изготви митническа декларация за Тулон. Ще пишеш товар за Мароко. Корабът да се зареди с гориво и продоволствия. Гледай всичко да стигне за дванайсет души плюс екипажа. Да има достатъчно питейна вода, бира, вино, цигари. Когато свършиш, ще откарате кораба в Тулон. Трябва да си там най-късно до първи юни. Марк, Жан-Баптист, Джони и аз също ще бъдем там. Ще се свържеш с мен чрез спедиторската фирма „Ажанс Маритим Дюпо“. Намира се в района на пристанището. Довиждане и късмет.
16.
Ако Жан-Баптист Лангароти беше все още жив, това поне донякъде се дължеше на умението му да предугажда опасността. Когато пристигна в Париж, той се яви в хотела на Шанън в уречения час, седна си кротко във фоайето и взе да прелиства някакво списание. Почака два часа, но Шанън не се появи.
За всеки случай корсиканецът попита на рецепцията, защото, макар и да не беше споменал, че ще преспи в Париж, беше възможно ирландецът да е пристигнал по-рано и вече да си е взел стая. Момичето на рецепцията погледна в книгата и каза, че в хотела няма гост от Лондон на име Кийт Браун. Лангароти сметна, че Шанън се е забавил, и реши да се яви отново в същия час на следващия ден.