Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
По този начин Бейкър щеше да загуби част от дела си, но иначе в Белград въобще нямаше да го приемат. Освен това той беше отчел скромния размер на сделката и беше надул цените със сто процента.
Петдневните разговори с мистър Павлович се оказаха плодотворни. Един от тези разговори включваше и посещение в склада на компанията, където Бейкър сам си избра две минохвъргачки и две базуки. Мунициите бяха стандартни и се предлагаха в сандъци с по десет снаряда за базука и десет мини.
Югославяните приеха сертификата без никакви възражения. Макар че Бейкър, неговият познат търговец, а навярно и мистър Павлович бяха наясно, че сертификатът е просто една хартийка, всички те си придаваха вид на хора убедени, че правителството на Того иска спешно да изпробва качествата на югославското оръжие. Мистър Павлович поиска цялата сума да се изплати в аванс и Бейкър даде онова, което беше останало от 7 200 долара след пътните му разходи, плюс хиляда долара от себе си. Но щеше да си ги върне от другите 7 200 долара, които му дължеше Шанън. По негови изчисления, дори след като изплати дела на своя познат, в джоба му щяха да влязат 4 000 долара.
На разговорите тази сутрин бе уточнено, че стоката ще получи разрешително за износ и ще бъде транспортирана с военни камиони до северозападното пристанище Плоче, близо до курортите Дубровник и Сплит.
След 10 юни „Тоскана“ трябваше да акостира в това пристанище и да прибере товара на борда си. В отлично настроение Бейкър хвана самолета за Мюнхен и Хамбург.
Същата сутрин, на 20 май, Йохан Шлинкер беше в Мадрид. Още преди месец той изпрати на своя мадридски партньор, испанец по рождение, пълно описание на сделката с 9-милиметрови патрони. Веднага щом получи от Шанън сумата от 26 000 долара, той долетя в испанската столица със сертификата за краен получател, издаден от посолството на Ирак.
В Мадрид го чакаха далеч по-сложни формалности, отколкото Алън Бейкър в Белград. Бяха необходими две молби — едната за покупка на оръжие, другата за износа му. Молбата за покупка бе подадена преди три седмици и вече беше преминала през трите министерства, които имат отношение към подобни сделки. Първо Министерството на финансите трябваше да потвърди, че пълната продажна цена от 18 000 долара е постъпила в твърда валута в съответната банка. Допреди няколко години испанците приемаха само щатски долари, но от известно време насам предпочитаха германските марки.
После трябваше да се произнесе Министерството на външните работи. Задължението му беше да потвърди, че страната купувач е в нормални отношения с Испания. В случая с Ирак нямаше проблем, тъй като огромната част от испанския износ на оръжие е насочена към арабските страни, с които Мадрид поддържа близки приятелски отношения. Министерството на външните работи без колебание одобри Ирак като получател на испански 9-милиметрови патрони.
Накрая Министерството на отбраната трябваше да потвърди, че нищо от предлаганата сделка не спада към секретните производства или към забранените за износ категории оръжие. Тъй като в случая ставаше дума за обикновени муниции, проблеми също нямаше.
Макар че партидата не беше свързана със сложни решения, прехвърлянето на документите от министерство в министерство отне осемнайсет дни. Всяко учреждение трупаше към преписката нови бумаги, докато накрая все пак се появи окончателният документ, носещ печата на одобрението. След това сандъците с патрони бяха взети от заводите „СЕТМЕ“ и бяха оставени в един военен склад край Мадрид. От този момент нататък за тях отговаряше Министерството на отбраната и по-специално началникът на отдела за износ на оръжие полковник Антонио Салазар.
Тази сутрин Шлинкер пристигна, за да подаде лично молба за разрешително за износ. Той разполагаше с пълно описание на кораба „Тоскана“ и отговори на всички въпроси във формуляра от седем страници. Сега в стаята си в хотел „Минданао“ той си мислеше, че особени проблеми едва ли ще възникнат. „Тоскана“ беше кораб с редовна документация. Принадлежеше на регистрираната параходна компания „Спинети Маритимо“ и това личеше от регистъра на „Лойд“. Шлинкер вписа в молбата, че корабът следва да акостира във Валенсия между 16 и 20 юни. След като вземе товара от това пристанище, корабът трябваше да се отправи директно към сирийския град Латакия, където партидата ще бъде предадена на иракчаните за транспортиране до Багдад. Разрешителното за износ би следвало да излезе за не повече от две седмици. След това трябваше да се подаде молба за заповед за придвижване, която разрешаваше сандъците с муниции да се вземат от военния склад и да се транспортират под охраната на един офицер и десет войници до пристанище Валенсия. Тази предпазна мярка, въведена преди три години, целеше да предотврати риска от нападения на баските терористи. Правителството на Каудильо никак не искаше полицаите на „Гуардия Сивил“ в Коруня да загиват от произведени в Мадрид куршуми.