Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
— Кой е той? — попита Шанън.
— Ру — каза Лангароти. — Шарл Ру.
Шанън изпсува тихо и злобно.
— Глупаво, тъпо, неграмотно копеле. Щеше да провали цяла една операция само защото не са го поканили да участва.
Той замълча и се замисли. Трябваше да сплашат Ру, но по такъв начин, че веднъж завинаги да си избие от главата зангарийския проект.
— Хайде, качвай се — каза корсиканецът. — Искам да оставя този приятел в леглото, преди някой да се е появил.
Шанън беше намислил нещо и през следващите няколко секунди засипа приятеля си с порой от думи. Лангароти кимна.
— Добре. Идеята ми допадна. Това дълго ще му държи влага на тоя мръсник. Само че ще струва пари. Пет хиляди франка.
— Имаш ги — каза Шанън. — Тръгвай и след три часа ще те чакам пред станцията на метрото „Порт дьо ла Шапел“.
Тримата с Марк Вламенк обядваха заедно в малкия южнобелгийски град Динан. Шанън се обади на белгиеца предния ден, за да му даде инструкции и да си уговорят среща. Тази сутрин Марк Вламенк целуна Ана за сбогом. Тя му даде грижливо подредения куфар и една пластмасова кутийка с половин хляб, малко масло и парче сирене за из път. Накрая, както винаги, му поръча да се пази.
Той прекоси с камионетката Белгия, без никой да го спре. Отзад возеше петте двесталитрови варела с масло „Кастрол“. Но всъщност нямаше и за какво да го спират. Шофьорската му книжка си беше в ред, регистрационният и застрахователният талон на камионетката — също.
Докато обядваха в едно ресторантче на главната улица, Шанън попита белгиеца:
— Кога ще минем оттатък?
— Утре сутринта. Преди изгрев слънце. Това е най-спокойното време. Вие двамата успяхте ли да поспите снощи?
— Не.
— Тогава идете да си легнете. Аз ще наглеждам двете камионетки. Давам ви време до полунощ.
През този ден още един човек имаше нужда от сън. След като предната вечер получи телеграмата на Анди Ален, в която се казваше, че Шанън ще ходи на ресторант, Шарл Ру започна да чака новини. Към полунощ още нищо не беше дошло, а трябваше вече Томар да се е обадил, за да съобщи, че всичко е свършило. Той стоя буден до съмване, но не получи никаква вест.
На сутринта Ру се разхождаше из апартамента си небръснат и изнервен. Той знаеше, че Томар не може да се мери с Шанън, но беше сигурен, че неговият човек ще застреля ирландеца в гръб на някоя тиха уличка по пътя към ресторанта.
Към десет часа, когато Лангароти и Шанън прекосяваха с празната си камионетка белгийската граница на север от Валансиен, Ру най-после надяна една риза и панталони, качи се на асансьора и се спусна пет етажа надолу да види пощенската си кутия.
Не си личеше някой да е бърникал ключалката. Пощенската кутия представляваше сандъче, високо около трийсет сантиметра, широко около двайсет и също толкова в дълбочина. Беше завинтена за стената, както и десетината други кутии на съседите.
По вратичката нямаше следи от взлом. Ако някой я беше отварял, значи беше успял да превърти секрета. А вратичката беше отваряна и още как.
Ру отключи и отвори.
Замръзна за около десет секунди. В изражението му не настъпи видима промяна, но червендалестото му лице стана тебеширенобяло. Без да отмества вцепенения си поглед от кутията, той започна да мълви: „Mon Dieu! О, mon Dieu…“32 Повтаряше го отново и отново като магически напев. В корема му нещо се преобърна. Изпитваше същото чувство, както в онзи момент, когато Джон Питърс го прехвърляше през граница, за да го спаси от сигурна смърт. Тогава Ру лежеше на носилката, а конгоанските войници разпитваха кой е човекът под превръзките. Тогава, както и сега, щеше да се напикае. Искаше му се да избяга, но стоеше и го обливаше студена пот. С отпуснато тъжно изражение, с полупритворени очи, с прилепнали устни, от кутията го гледаше главата на Реймон Томар.
Ру не беше гнуслив, но сърцето му не беше особено кораво. Той затвори кутията, качи се в апартамента си и отвори една бутилка бренди. С медицинска цел, но дозата щеше да е доста голяма.
Алън Бейкър излезе от централата на югославската държавна военнопромишлена компания. Посрещна го яркото белградско слънце. Той беше доволен от хода на нещата. След като получи от Шанън сумата от 7 200 долара и сертификата за краен получател, той отиде при един законен търговец на оръжие, за когото преди време беше работил като подизпълнител. Също като Шлинкер неговият познат заяви, че обемът на сделката е смехотворен, но прие аргумента на Бейкър, че ако купувачите останат доволни от стоката, ще се върнат с далеч по-крупна поръчка.
Той даде на Бейкър ключ от апартамента си в Белград. В югославската столица Бейкър щеше да поиска разрешение за покупка на оръжие, като представи сертификата от Република Того, надлежно попълнен със съответните имена, а също и официално писмо от търговеца, с което той го упълномощаваше да го представлява.
32
Боже мой. (фр.) — Б.пр.