Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Мрачният Рал постави ръка около огромните рамене на Демин и се вгледа в белязаното му лице, в кичура черна коса, разсичащ русата.
— Де да имаше повече такива като теб, приятелю — той свали ръката си и взе купата. — А сега върви и кажи на Кралица Милена за съглашението ни. И не забравяй да повикаш дракона — леката му усмивка отново се появи. — Не позволявай на малките ти отклонения да те забавят на връщане.
Демин се поклони с глава.
— Благодаря ви, Господарю Рал, за честта да ви служа.
Мъжагата излезе през задната врата, а Рал през онази към градината. Гардовете останаха в малката, гореща помощна стаичка.
След като взе рога за хранене, Рал се приближи до момчето. Рогът представляваше дълга медна тръба, стесняваща се в единия край, който се слагаше до устата. Широкият край беше повдигнат на височината на раменете с два крака, така че кашата да може да се плъзне надолу. Рал я нагласи с тясната страна към Карл.
— Какво е това? — попита момчето, като примигна срещу тръбата. — Рог ли?
— Да, точно така. Много добре, Карл. Това е рог за хранене. Той е част от церемонията, в която ще се включиш. Младежът, който преди теб помогна в същата церемония, мислеше, че е много забавно да се яде така. Слагаш устата си в ей този край и аз те обслужвам, наливайки храната отгоре.
Карл го погледна скептично.
— Наистина ли?
— Да — усмихна се насърчително Рал. — И познай какво съм ти донесъл — пресен боровинков пай, току-що изваден от фурната.
Погледът на Карл светна.
— Чудесно! — той нетърпеливо постави устата си в тесния отвор.
Рал направи около рога три кръга с ръка, за да промени вкуса, после погледна надолу към Карл.
— Трябва да го разбъркам, така че да мине през рога, мисля, че вече е добре.
— Аз винаги го размесвам с вилицата си — ухили се Карл, след това отново доближи устата си до отвора.
Рал сипа малко каша от горния край. Когато стигна до устата на Карл, той лакомо я изяде.
— Великолепен е! Най-добрият, който съм ял през живота си!
— Много се радвам — каза Рал със свенлива усмивка. — По моя собствена рецепта е. Страхувах се, че няма да се получи толкова вкусен, колкото го прави майка ти.
— По-добър е. Може ли още малко?
— Разбира се, синко. При Татко Рал винаги има още.
Двадесет и първа глава
Уморен, Ричард внимателно огледа мястото, където пътеката се появяваше наново в края на склона. Надеждите му се изпариха. Ниско над главата му висяха тъмни облаци, от които от време на време падаха тежки капки студен дъжд, разливащи се върху наведената му глава. Надяваше се Калан да е успяла да премине през Теснината, мислеше, че двамата просто са се разделили и тя е продължила напред. У нея беше костта, дадена й от Ейди, която би трябвало да я държи в безопасност. Сигурно е успяла да премине от другата страна. От друга страна обаче, той носеше зъба, за който Ейди му беше казала, че ще го държи незабележим, и въпреки всичко сенките бяха тръгнали след тях. Изглеждаше му странно; преди да падне мракът, сенките стояха неподвижни в пукнатината. Защо не ги нападнаха по-рано?
Не се виждаха никакви следи. От дълго време нищо не беше прекосявало Теснината. Обгърнаха го изтощение и отчаяние, а ледените юмруци на вятъра развяваха пелерината около тялото му, като по този начин сякаш го подканваха да върви напред, далеч от Теснината. Останал без капка надежда, той се обърна с лице към пътеката, към Средната земя.
Направи само няколко крачки, когато внезапно му хрумна нещо, което го накара да се закове на мястото си.
Ако Калан е била разделена от него, ако си е помислила, че отвъдният свят го е взел при себе си, ако е сметнала, че го е загубила и е останала сама, тя би ли продължила напред към Средната земя? Сама?
Не.
Извърна се към Теснината. Не. Тя сигурно се е върнала обратно. Обратно при магьосника.
Нямаше смисъл да се връща сама в Средната земя. Тя имаше нужда от помощ, това беше първата причина, поради която бе дошла в Западната земя. Без Търсача неин единствен помощник оставаше магьосникът.
Ричард не се осмели да се довери прекалено на тази мисъл, но мястото на схватката със сенките, където я беше загубил, не беше много далеч. Не можеше да продължи напред, без да провери. Забравил умората, той отново се гмурна в Теснината.
Връщането му бе приветствано от зелената светлина. Следвайки собствените си стъпки, той бързо намери мястото. Навсякъде по калния склон се виждаха безразборно разхвърляните във всички посоки негови стъпки, разказващи историята на битката му. Изненада се от това каква голяма площ е покривал. Не си спомняше да се е въртял толкова много, да е тръгвал ту напред, ту назад. Но всъщност не помнеше и голяма част от битката освен края й.