Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
С огромна изненада откри онова, което търсеше. Следите на двамата, движещи се заедно, след това само нейните, сами. Тръгна след тях, а сърцето му заби лудо, обзе го болезнена надежда, че няма да свършат в стената. Приклекнал, той внимателно ги следваше, докосваше ги. В очевидно объркване, следите й се лутаха насам-натам известно време, след което стигнаха донякъде и се обърнаха. Там, където следите на двамата се виждаха в едната посока, в обратна посока тръгваха още един чифт следи.
Тези на Калан.
Ричард рязко се изправи, дишаше бясно, пулсът му бе учестен. Досадната зелена светлина го обгръщаше отвсякъде. Чудеше се колко ли далеч е стигнала. Бавното прекосяване на Теснината им бе отнело почти цяла нощ. Но тогава не знаеха къде е пътеката. Погледна надолу към следите в калта. Сега вече знаеше къде е тя.
Трябваше да върви бързо; нямаше право да проявява боязън на връщане. В главата му изплува споменът за нещо, което Зед му каза, когато му даваше меча. Силата на гнева, каза тогава магьосникът, те кара да действаш необмислено.
Когато Търсачът извади меча от ножницата, мъгливият утринен въздух се изпълни със звънливия металически звук. През тялото му премина вълна от ярост. Без да се замисля повече, той се втурна надолу по пътеката, следвайки стъпките си. Докато тичаше в студената мъгла, от двете си страни чувстваше натиска на стените. Когато следите завиваха, обръщайки се ту наляво, ту надясно, той не забавяше темпото, а просто извиваше стъпалото си на едната или на другата страна, за да балансира тежестта си.
С тази уверена, стабилна крачка щеше да успее да прекоси Теснината преди средата на утринта. На два пъти се натъкна на сенки. Те стояха във въздуха над пътеката, без да помръдват, изглежда, не го забелязваха. Ричард мина през тях с насочен напред меч. Дори без лица, му се стори, че се изненадват, когато ги разсече.
Без да се бави, премина през разцепения камък, като пътьом изрита един хващач от пътеката. Излезе от другата страна на камъка и спря да си поеме дъх. Виждаше стъпките й по целия път на обратно и това го изпълваше с облекчение. Тук, на пътеката през гората, щеше да е по-трудно да следва стъпките й, но това нямаше значение. Той знаеше къде отива тя, знаеше, че е преминала успешно през Теснината. Имаше чувството, че ще заридае от щастие при мисълта, че Калан е жива.
Знаеше, че се приближава до нея; мъглата още не бе успяла да притъпи острите ръбове на стъпките й, те бяха същите, каквито ги видя първия път. Вече беше просветляло и тя сигурно вървеше по следите им, вместо да използва стените да й показват пътя. Ако се беше оставила на стените да я водят, той отдавна да я е настигнал. Добро момиче, каза си, използва главата си. Можеше да направи от нея истинска обитателка на горите.
Ричард бързаше надолу по пътеката, като държеше меча — и гнева си — налице. Не губеше време да спира и да търси следите й, но където се появяваше тинест или кален участък, навеждаше глава и забавяйки леко темпото, го проучваше. След като прекоси тичешком покрита с мъх отсечка, стигна до място с ясно откроени следи. На минаване покрай тях хвърли бегъл поглед. Видя нещо, което го накара да спре толкова внезапно, че чак падна на земята. Застанал на ръце и колене, се вгледа в следите. Очите му се разшириха.
Върху нейните стъпки се виждаха следи от мъжки ботуш, близо три пъти по-голям от нейните обувки. Ричард знаеше без съмнение кому принадлежи той: на последния от четворката.
Яростта му го вдигна на крака и той се втурна с нечовешка бързина.
Покрай него оставаха неясните силуети на клони и камъни. Единственото, което го интересуваше, беше да остане на пътеката и да внимава да не се натъкне в бързината на границата не поради страх за собствения си живот, а защото знаеше, че ако загине, няма да може да помогне на Калан. Дробовете му горяха за въздух, гърдите му се повдигаха с усилие. Яростта, предизвикана от магията, го караше да не обръща внимание на изтощението си, на това, че не е спал.
Изкачи се на върха на малка щръкнала скала и долу в ниското я видя. За миг замръзна на място. Калан стоеше от лявата страна с разтворени крака и приведено напред тяло, зад гърба й беше скалата. Пред нея, отдясно на Ричард, стоеше последният от четворката. Яростта се смеси с паника. Кожените дрехи на мъжа проблясваха на влажния въздух. Качулката на ризницата скриваше русата му глава. Здравите му юмруци издигнаха нагоре меча, напрегнатите му мускули изпъкнаха релефно по ръцете. Нададе бойния си вик.