Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Не беше по-различен от тъмните неща отвъд границата. Носител на смърт.
И съвсем ясно знаеше кому ще я занесе.
Господарят, с кръстосани крака и изправен гръб, седеше на тревата пред спящото момче, отпуснал ръце с дланите нагоре върху коленете си, с усмивка на устните, предизвикана от мисълта за случилото се с Изповедник Калан на границата. От прозорците над главата му нахлуваха и се пресичаха утринни лъчи, от които багрите на градинските цветя трептяха. Той бавно поднесе пръста на дясната си ръка до устните си, облиза върха му и го прокара през веждите си, след което внимателно постави ръката си на предишното й място. От мисълта за онова, което щеше да направи с Майката Изповедник, дишането му се учести. Той го успокои, като се концентрира върху настоящите си задължения. Завъртя пръсти и Карл отвори очи.
— Добро утро, синко. Радвам се да те видя отново — каза той с най-приятелския си глас. Усмивката, макар и появила се по друга причина, все още беше върху устните му.
Карл примигна и замижа срещу силната светлина.
— Добро утро — простена той в отговор. После, оглеждайки се наоколо, се замисли и добави: — Татко Рал.
— Добре си поспа — увери момчето Рал.
— Ти тук ли беше? През цялата нощ?
— През цялата. Както ти обещах. Не бих те излъгал, Карл.
Карл се усмихна.
— Благодаря — той срамежливо сведе поглед. — Сигурно е било глупаво да се страхувам.
— Изобщо не мисля така. Радвам се, че ми се отдаде възможност да се погрижа за теб.
— Баща ми казва, че е глупаво да се страхувам от тъмното.
— В тъмното има неща, които могат да те хванат — важно каза Рал, — следователно ти си достатъчно умен да го разбереш и да се пазиш от тях. Би било добре баща ти да се вслуша в думите ти и да се поучи от теб.
Карл се оживи.
— Така ли? — попита той, а Рал кимна. — Е, и аз винаги съм бил на това мнение.
— Ако истински обичаш някого, трябва да се вслушваш в думите му.
— Баща ми винаги казва да си държа езика зад зъбите.
Рал неодобрително поклати глава.
— Изненадвам се да го чуя. Мислех, че много те обичат.
— Ами обичат ме. Поне през по-голямата част от времето.
— Сигурен съм, че имаш право. Ти си знаеш по-добре от мен.
Косата на Господаря проблясваше на утринните лъчи; от бялата му роба струеше ярка светлина. Той чакаше. Настъпи дълъг момент на неловко мълчание.
— Но вече ми е писнало непрекъснато да ми казват какво да правя.
Рал повдигна вежди.
— Изглеждаш ми на възраст, в която можеш сам да преценяваш нещата и да вземаш решения. Такова чудесно момче като теб, почти мъж, а те да ти казват какво да правиш — прибави той сякаш на себе си и отново поклати глава. Престори се, че не вярва на онова, което му казва Карл, и попита: — Искаш да кажеш, че се отнасят с теб като с бебе?
Карл кимна в знак на искрено съгласие, след това се позамисли и се поправи:
— Въпреки това през по-голямата част от времето са добри с мен.
Рал поклати глава някак подозрително.
— Радвам се да го чуя. Отдъхнах си.
Карл вдигна очи нагоре към слънчевата светлина.
— Но слушай какво ще ти кажа, родителите ми наистина ще пощуреят, след като ме няма толкова дълго време.
— Побесняват заради часа, в който се прибираш ли?
— Разбира се. Веднъж си играех с един приятел и се прибрах късно, а майка ми беше побесняла. Баща ми ме нашари с колана си. Каза че било, задето съм ги разтревожил толкова.
— С колана? Баща ти те е ударил с колана си? — Мрачният Рал отпусна глава, след това се изправи на крака, обръщайки се с гръб към момчето. — Съжалявам, Карл, нямах представа, че са такива.
— Ами то е само защото ме обичат — побърза да добави Карл. — А пък аз ги карам да се притесняват. — Рал все още стоеше с гръб към момчето. Карл се намръщи. — Не мислиш ли, че това показва колко ме обичат?
Рал облиза пръстите си и приглади с тях веждите и устните си, преди да се обърне с лице към момчето и отново да седне пред изнуреното му лице.
— Карл — гласът му беше толкова тих, че момчето трябваше да напрегне слуха си, за да го чуе, — имаш ли куче?
— Разбира се — кимна той, — казва се Тинкър. Чудесна кучка е. Взех я, когато беше още кутре.
— Тинкър — Рал с наслада превъртя името в устата си. — И Тинкър някога загубвала ли се е, бягала ли е?
Карл замислено сбърчи вежди.
— Ами да, докато беше малка, изчезваше на няколко пъти. Но на следващия ден си идваше.