Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Не съм казал, че книгата не е важна. Казах, че облакът не е важен. Книгата е особено важна, ето защо не бих се доверил единствено на облак-преследвач. Демин, ти как мислиш съм прикрепил облака към момчето на Сайфър?
— Способностите ми се простират в области, различни от магията, Господарю Рал.
— Така е, приятелю. — Рал облиза пръстите си. — Преди много години, преди баща ми да бъде убит от този зъл магьосник, той ми разказа за кутиите на Орден и за Книгата на преброените сенки. Той самият искаше да ги открие, но не беше достатъчно добре обучен. Беше прекалено много човек на действието, на войната. — Рал се вгледа в очите на Демин. — Точно като теб, добри ми приятелю. Той не притежаваше необходимото познание. Но беше достатъчно мъдър, за да ме научи колко е важно освен меч човек да има и глава; как с главата могат да се победят неизброимо число хора. Беше ми осигурил възможно най-добрите учители. Тогава го убиха. — Рал удари с юмрук по масата. Лицето му почервеня. Само след миг се успокои. — И така, аз дълги години залягах здраво над книгите, за да успея там, където баща ми се бе провалил, и да възвърна на рода Рал полагащото се по право място на владетели на света.
— Вие надминахте и най-смелите мечти на баща си, Господарю Рал.
Рал се усмихна с тънката си усмивка. Продължи мисълта си, като преди това отново погледна през процепа.
— Докато се обучавах, открих къде е скрита Книгата на преброените сенки. В Средната земя, от другата страна на границата, но тогава още не можех да пътувам до отвъдния свят, за да отида да я върна обратно. Така че изпратих един звяр да я пази, да я наблюдава вместо мен до деня, когато ще мога да отида сам да я взема.
Той се изправи и се извърна към Демин с мрачно изражение на лицето.
— Преди да успея да взема книгата, един човек на име Джордж Сайфър уби звяра и я открадна. Моята книга. Взе като трофей един зъб от звяра. Нещо изключително глупаво, тъй като звярът бе изпратен с магия, с моята магия — той повдигна вежда, — а аз мога да открия магията си.
Рал облиза пръстите си и ги прокара по устните си с разсеян поглед.
— След като задействах кутиите на Орден, отидох да си взема книгата. И тогава разбрах, че е открадната. Отне време, но разбрах кой я е откраднал. За нещастие тя вече не беше у него и не можеше да ми каже къде е отишла — Рал се усмихна на Демин. — Накарах го да страда — Демин му се усмихна в отговор. — и разбрах, че е дал зъба на сина си.
— Значи ето откъде знаете, че книгата е у момчето на Сайфър.
— Да, Книгата на преброените сенки е у Ричард Сайфър. Той е и онзи, който носи зъба. Ето как прикрепих за него облака — закачих го за зъба, подарък от баща му, зъба, в който има моя магия. Щях да открия книгата по-рано, но имах доста работа. Просто закачих облака за него, за да мога междувременно да го следя. Само за удобство. Но работата е опечена; мога да взема книгата когато си пожелая. Облакът е почти без значение. Мога да го открия по зъба.
Рал взе купата с каша и я подаде на Демин.
— Опитай това, виж дали е достатъчно изстинала — той изви вежди. — Не бих искал да нараня момчето.
Демин подуши купата и носът му се повдигна с отвращение. Подаде я на един от пазачите, който я пое без възражения и доближи лъжицата до устните си. Кимна.
— Сайфър може да загуби зъба или просто да го хвърли. Тогава няма да можете да намерите нито него, нито книгата — каза Демин и смирено кимна. — Моля да ми простите, че го казвам, Господарю Рал, но ми се струва, че разчитате много на случайността.
— Понякога, Демин, оставям нещата на съдбата, но никога на случайността. Разполагам и с други начини да открия Ричард Сайфър.
Демин пое дълбоко въздух, олекна му, когато чу думите на Рал.
— Сега разбирам защо не бяхте разтревожен. Нямах представа за всичко това. — Рал се намръщи на верния си главнокомандващ.
— Ние едва докоснахме частица от онова, което не знаеш, Демин. Нали затова ти си ми подчинен, а не аз на теб — изражението на лицето му омекна. — Винаги си бил добър другар, Демин, още от дете, така че по този въпрос ще те улесня. Имам да върша много работа, която не търпи отлагане, неща, свързани с магия, които не могат да чакат. Като това — ръката му посочи момчето. — Знам къде е скрита книгата. Познавам и способностите си. Мога да си я прибера когато пожелая. Засега приемам, че Ричард Сайфър просто ми я пази. — Рал се наведе към него. — Доволен ли си?
Демин извърна очи и заби поглед в земята.
— Да, Господарю Рал — отново погледна нагоре. — Моля ви, разберете, че ви занимавам с въпросите си единствено защото желая успеха ви. Вие по право сте господарят на всички земи. Всички ние се нуждаем от това да ни ръководите. Единственото, което желая, е да допринеса за вашата победа. Не ме е страх от нищо друго, освен че мога да ви проваля.