Първото правило на магьосника

— Какво ти се яде? Имаме всичко, което би могъл да си поискаш.

Карл се замисли за миг, след това се усмихна.

— Искам боровинков пай. Той ми е любимият. — Карл сведе поглед, усмивката му угасна. — Но не ми позволяват да го ям на закуска.

Лицето на Мрачния Рал се разля в широка усмивка. Той се изправи.

— Нека бъде боровинков пай тогава. Отивам да го взема и веднага се връщам.

Господарят прекоси градината към една покрита с асма странична врата. Щом се приближи, вратата се отвори пред него и голямата ръка на Демин Нас я задържа, докато Рал мине, за да влезе в тъмната стая. На малко огнище висеше метален съд, в който вреше някаква смес с отвратителна миризма. Двамата гардове, облени в пот, стояха край далечната стена.

— Господарю Рал — поклони се с глава Демин. — Надявам се момчето да е срещнало одобрението ви.

Рал облиза върховете на пръстите си.

— Ще свърши чудесна работа. — Той заглади надолу веждите си. — Сипи една паница от тая помия да изстине.

Демин взе една купа и започна да сипва в нея от кашата с дървена лъжица.

— Ако всичко е наред — злобна усмивка се появи на сипаничавото му лице, — ще трябва да се стягам да поднеса почитанията си на Кралица Милена.

— Чудесно. По пътя се отбий и кажи на дракона, че ми трябва.

Демин спря да сипва.

— Тя не ме харесва.

— Тя не харесва никой — равно каза Рал. — Но не се притеснявай, Демин, няма да те изяде. Знае какво ще направя, ако прекали с търпението ми.

Демин отново се върна към работата си.

— Ще попита кога ще имаш нужда от нея.

Рал го погледна с крайчеца на окото си.

— Това не я засяга, кажи й, че аз го казвам. Ще дойде, когато й заповядам, и ще чака, докато съм готов. — Той се извърна и надзърна през малък процеп през зеленината към главата на момчето. — Но теб те искам обратно след две седмици.

— Дадено, две седмици. — Демин остави купата. — Но наистина ли е необходимо да се бавим толкова с момчето?

— Необходимо е, ако искам да се завърна от отвъдния свят. — Рал продължаваше да гледа през процепа. — Може да отнеме по-дълго време. Колкото — толкова. Трябва да спечеля пълното му доверие, по воля дадения дар на безусловната му вярност.

Демин закачи пръст на колана си.

— Има и друг проблем.

Рал му хвърли поглед през рамо.

— Това ли е всичко, с което се занимаваш, Демин? Да обикаляш насам-натам и да търсиш проблеми?

— Това държи главата върху раменете ми.

Рал се усмихна.

— Така е, приятелю, така е — той въздъхна. — Изплюй камъчето тогава.

Демин прехвърли тежестта на другия си крак.

— Миналата нощ ми докладваха, че облакът преследвач е изчезнал.

— Изчезнал?

— Е, не чак изчезнал, но скрит. — Той прокара пръст по лицето си. — Били се появили облаци, които го скрили.

Рал се засмя. Демин объркано се намръщи.

— Нашият приятел старият магьосник. Прибягнал е до малките си номерца, за да ме дразни. Трябваше да се очаква. Това не е проблем, приятелю. Без значение е.

— Господарю Рал, та нали по този начин трябваше да откриете книгата. Като изключим последната кутия, нима има нещо друго по-важно?