Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Щеше да я убие.
Гняв заля съзнанието на Ричард. Той скочи от скалата и изкрещя „Не!“. В гласа му имаше нечовешка ярост. Докато летеше надолу, Мечът на истината се издигна над главата му, хванат в двете му ръце. Щом се приземи, Ричард отскочи назад, мечът се изви дъгообразно зад него и изсвистя. Мъжът чу падането му и се обърна. Виждайки меча на Ричард, той светкавично вдигна нагоре своя, за да се защити, при което сухожилията на китките и ръцете му изпращяха.
Ричард наблюдаваше като в сън как мечът се стоварва върху мъжа.
Всяка съставна част на силата му се бореше ударът да бъде по-бърз, по-истински. Смъртоносен. Магията го зареждаше с необходимото количество ярост. Ричард погледна през меча на мъжа в ледените му сини очи. Мечът на Търсача последва посоката на погледа му. Все още чуваше собствения си вик. Мъжът държеше меча си право нагоре, за да избегне удара.
Ричард не виждаше нищо около врага си. Яростта, магията бушуваха в него както никога досега. Нямаше сила на света, която можеше да му отнеме правото да убие този мъж. Ричард не разсъждаваше. Нямаше нужда от нищо друго. Нищо друго не можеше да придаде смисъл на живота му. Той беше самата смърт, извикана на живот.
Концентрирал всичките си сили, Ричард фокусира смъртната си омраза в движението на меча.
Заслушан в ударите на сърцето си, пулсиращи в напрегнатите мускули на врата му, той стоеше в напрегнато очакване, като оглеждаше с периферното зрение терена около себе си, без да изпуска от поглед сините очи на мъжа. Най-после видя как собственият му меч се издига плавно във въздуха, как заличава смъртната дистанция между него и противника му, за да се стовари най-накрая върху изпречилото се насреща му оръжие. Пред очите му бавно се разхвърчаха парчета от същото това вдигнато за защита оръжие, които се превърнаха в нагорещени късове желязо. Мечът на Ричард достигна главата на мъжа, докосвайки преди това качулката на ризницата му. Главата на русокосия се отклони едва забележимо, преди Мечът на истината да се вреже в стоманените халки на качулката му и да разсече главата му, изпълвайки въздуха с дъжд от оловни парчета и халки.
В сумрачната утрин изригна вулкан от червена мъгла. При гледката на бясно разхвърчалите се кичури руса коса, кости и мозък, Ричард изпита неимоверно въодушевление, а острието на меча продължаваше полета си през обагрения в червено въздух, заличавайки последните нищожни остатъци от черепа на врага, без да спира да се движи наоколо, докато в същото време тялото, останало само с врат, челюсти и още не много разпознаваеми части над тях, започна да се разпада, сякаш всичките му кокали се разделиха един от друг, останали без нищо, което да ги свързва, и накрая тежко се строполи на земята. Във въздуха се извиха на дъга пръски кръв, които най-накрая паднаха на земята и върху Ричард. В същия миг той закрещя, отприщвайки яростта си, така че няколко от тези кървави пръски попаднаха в устата му — победителят опита парливия им сладостен вкус. Други — тежки и изобилни — се строполиха в прахта едновременно с дъжда от късове стомана от ризницата и парчетата от счупения меч. Няколко парчета кости и стомана, вече прелетели покрай Ричард, се блъснаха в скалата зад гърба му и отскочиха назад, а още кости и мозък, и кръв, издигнали се високо във въздуха, най-после паднаха на земята и всичко наоколо потъна в червено.
Носителят на смърт се изправи тържествено над обекта на своята ярост, подгизнал от кръв, но опиянен от радост, каквато не си бе представял, че може да съществува. Гърдите му бясно се повдигаха. С протегнат напред меч той се огледа за някаква друга опасност. Такава не съществуваше.
Тогава светът се строполи отгоре му.
Всичко наоколо се завъртя пред погледа му. Той видя широко отворените очи на Калан, в които се четеше ужас, след това болката го повали на колене, облада тялото му и го победи.
Мечът на истината се изплъзна от ръцете му.
През съзнанието му светкавично премина споменът за онова, което беше направил. Беше убил човек. По-лошо, беше убил човек, когото искаше да убие. Нямаше значение, че с убийството спаси един живот; важното е, че беше поискал да го направи. То му достави наслада. Не би позволил по никакъв начин да му бъде отнета възможността да го направи.
Гледката на врязващия се в главата на мъжа меч се връщаше отново и отново в съзнанието му. Беше безсилен да я прогони от главата си.
Разкъсваща болка, каквато никога през живота си не беше изпитал, го накара да притисне ръце до корема си. Устата му зяпна, но от нея не излезе никакъв вик. Опита се да загуби съзнание, за да прогони ужасната болка, но не успя. Не съществуваше нищо друго освен нея, също както преди миг в желанието му да убива не съществуваше нищо друго освен мъжа.