Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Знам, че ме обичаш — отговори едва чуто тя, защото в този стадий на удоволствието не беше в състояние да му обясни, че не това беше важното.
— А ти обичаш ли ме? — Сивите очи горяха.
Тя кимна слабо.
— Да, и ти го знаеш много добре! — Макар че сега ми се иска да ти кажа нещо друго, изкрещя един глас в нея; но в същия момент я заля вихрушка от чувства, в които протестът и разногласията нямаха място.
20
В едно мъгливо ноемврийско утро Мередит направи първата колеблива крачка в осъществяването на плана си, който трябваше да принуди Демиън да се съгласи с нейното решение на проблема. Направи я със съзнанието, че нямаше друг избор. Идеята на лейди Блейк да се разходи по улиците на града сама във файтона си, без придружител, шокира оборския ратай, който отговаряше за нея. Когато чу, че трябва да си остане на Кавендиш Скуеър, той се намръщи, но не посмя да възрази срещу нареждането й. Ала щом се върна в обора, разказа на останалите какъв ужас беше преживял.
Улиците бяха оживени и Мередит имаше нужда от цялото си внимание, за да си пробива път между пощенските карета и всевъзможните превозни средства, както и да избягва невинните пешеходци, които тичаха да пресекат улицата. Пътниците в няколко четириместни карети и файтони открито хвърлиха учудени погледи към известния впряг на лейди Блейк — погледи, на които тя отговори с кратки, но решителни поклони. Щом стигна Пикадили, тя насочи конете към Сейнт Джеймс стрийт.
Докато оглеждаше дългата улица, на която не смееше да се покаже нито една почтена дама, смелостта почти я напусна. Но накрая вирна решително брадичка, подкара конете в бърз тръс и се впусна в новото приключение. Тъй като намерението й беше да я видят и познаят, тя се оглеждаше непрекъснато и отбелязваше учудването на всички градски сноби и светски лъвове, които зяпаха по витрините или влизаха в някой от многобройните клубове по тази запазена за мъже улица. Но вниманието й беше насочено към известните прозорци на „Уайтс“.
Лорд Ръдърфорд, който тъкмо беше прекарал един час в салона на Джаксън и искаше да си отпочине в приятната атмосфера на клуба си, беше застанал на стълбите към „Уайтс“ и разговаряше с полковник Ермитейдж и сър Чарлз Стантън, когато появата на Мери удари улицата като бомба.
— По дяволите, Ръдърфорд, това не е ли файтонът на лейди Блейк? — извика Стантън и вдигна чашата си. — Навсякъде бих познал конете й!
Ръдърфорд се обърна рязко. Първата му реакция беше шок — моментално последван от бесен гняв към себе си и към Мередит. Трябваше да се сети, че случаят не е приключен с последната сцена в Хайгейт. Дръзката малка авантюристка не се отказваше толкова лесно. Но тя нямаше да постигне успех с безсрамния план, който беше скрит зад тази лекомислена постъпка.
— Сигурно конете са се подплашили и са я увлекли в улицата — отвърна той, след като не му хрумна нищо по-добро.
— На мен ми се струва, че дамата напълно владее впряга си — възрази полковникът.
— Не… не, Ръдърфорд има право — подкрепи го бързо Стантън. — Положението е ясно. Дамата е без ратай. Сигурно конете са препуснали, преди момъкът да е успял да скочи отзад.
— Извинете ме, джентълмени! — Без да бърза, Демиън препречи пътя на наближаващия файтон, спря и втренчи поглед в ръкавиците си. Като откри препятствието по пътя си, Мери бе обзета от нещо много подобно на страх. Лицето на Демиън бе напълно безизразно, позата му излъчваше спокойствие, но и решителност и в главата й звъннаха тревожни камбанки. Тя беше принудена да забави конете, за да не го удари, но не спря. Ръдърфорд се метна с достойна за завиждане сръчност на капрата, която се издаде застрашително над предната ос.
— Дай ми юздите, ако обичаш — помоли любезно той. Мередит беше толкова слисана, че се подчини механично. Той взе камшика от ръката й, изведе конете от улицата и потегли по Пел Мел.
— Да си представя ли причината, или ти ще бъдеш така добра да ми дадеш обяснение? — попита той със същата измамна любезност.
— Просто изпълних едно свое отдавнашно желание. Ти знаеш много добре, че според мен е абсурдно цяла улица да бъде запазена само за мъже. Защо тогава няма улица, която да е само за жени?
— Без съмнение не е коректно — призна той. — Но неравенството е една от опорите на обществото.
— Значи някой трябва да изпълни дълга си и да го отстрани — отговори упорито Мередит.
— Аха! — Ръдърфорд я огледа замислено. — Знаеш ли, че съм ти благодарен за решителността, Мери Трелоуни? Надявам се, че няма да съжаляваш.
Завиха по Кавендиш скуеър и скоро файтонът спря пред портала.