Жена с минало

Мередит се скри в будоара си, където се заразхожда нервно от вратата към прозореца и обратно. Беше ужасно сърдита на себе си, че му бе позволила така лесно да я надвие. Присъствието на Ръдърфорд на Сейнт Джеймс стрийт беше наистина нещастна случайност. Сега обществото щеше да я съжалява, вместо да я укори, а някои хора даже щяха да изпитат злобно задоволство от нещастието й. Навсякъде щяха да разправят, че за щастие Ръдърфорд й се е притекъл навреме на помощ, и най-доброто доказателство за това щеше да бъде, че никога вече нямаше да видят файтона на лейди Блейк в Хайд парк. Може би трябваше да се откаже от борбата и да се върне в Корнуол, където й беше мястото… и където я очакваха само празни, безкрайни години. Тя вдигна ръка към бузата си, за да изтрие една голяма сълза, и побърза да си припомни, че не беше победена, още не. Демиън трябваше, трябваше да разбере, че тя е права.

През следващите два дни Мередит установи, че е оценила правилно реакцията на обществото на опита й да го скандализира. Беше принудена да седи със замръзнала усмивка на устните и да слуша безкрайните съчувствия на лейди Маргарет Пикъринг.

— Много е неприятно, скъпа лейди Блейк, когато конете се подплашат! Аз лично го възприемам като унизително. Разбира се, с мен такова нещо не се е случвало от години, а и нито веднъж на публично място… но ви уверявам, знам много добре как се чувствате.

— Е, радвам се, че поне няма да се повтори — заяви херцогиня Кейли. — Ръдърфорд трябваше да помисли малко повече, преди да ви купи такива диви коне, мила моя! Чух, че имал намерение да ги замени с други, по-подходящи за една дама! — Херцогинята вече говореше с Мери интимно като със снаха. Младата дама едва преглътна детинския отговор, че изобщо не иска коне, и сведе глава.

— Лейди Блейк, желаете ли да дойдете с мен в другия салон, където е масичката за лотария? — Джералд Деверо се появи като ангел спасител. Усмивката му показваше колко добре разбира унижението й.

— С удоволствие, мистър Деверо — отговори Мери и стана с готовност. Демиън не бе направил опит да се намеси в разговора, за да я защити, и макар че чувството й за справедливост този път беше на негова страна, то не успя да уталожи гнева й.

— Сигурно е безкрайно неприятно за вас — заговори тихо Деверо, когато я изведе навън. — Но ще мине бързо, повярвайте ми. След една седмица вече никой няма да си спомня за случилото се.

— Което не би се случило, ако нарочно бях забъркала тази каша — отзова се иронично Мери.

— Да, права сте — кимна с усмивка той. — За ваш късмет лорд Ръдърфорд е бил на място, за да задържи конете ви!

— Сигурно — кимна тя и лицето й помрачня. — Хайде да говорим за друго, мистър Деверо. Вече ми омръзна да ме съжаляват заради тази глупава история.

Той бързо промени темата и докато играеха, я забавляваше умело. Очевидно Деверо се беше примирил с отказа й и се държеше безупречно, така че Мередит можеше да се отпусне в негово присъствие. В действителност тя не виждаше причина да се откаже от забавния и цивилизован събеседник, особено след като вниманието му никога не преминаваше границите на приличието. Щом той беше готов да се задоволи с приятелството, което тя му предлагаше, значи не се излагаше на опасност!