Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Толкова дълго бе отлагал този миг, че за да се отпусне му бе нужна само секунда. Отдръпна се и отново навлезе дълбоко в нея, наслаждавайки се на чудната и способност да поема целият му член. В радостна забрава продължаваше да се движи напред и назад, все по-бързо, извисявайки се до все по-големи върхове, а тя се надигаше да го посрещне и да се слее с ритъма на движенията му. И тогава, стенейки все по-високо и по-високо, той усети приближаването, избухна в нея и те се вкопчиха един в друг в онзи окончателен зашеметяващ изблик на енергия, удоволствие и освобождение.
И двамата бяха твърде изтощени и чувствено обезсилени, за да се движат. Той се бе отпуснал върху нея, но тя обичаше този момент, когато усещаше тежестта на тялото му върху своето. Долови собствената си миризма, която идваше от него; това винаги и напомняше колко много е била обичана малко преди това и защо се чувства така блажено отпусната. Още изпитваше чистото неочаквано чудо на Удоволствията. Преди не знаеше, че тялото и може да изживява такава наслада и радост. Беше изпитала само унижението да я обладават с омраза и презрение. Преди появата на Джондалар не знаеше, че има и друг начин.
Най-сетне той се надигна, целуна гръдта и, зарови лице в пъпа и, дръпна се назад и се изправи. Тогава тя стана и се запъти към дъното на пещерата, като пътьом пусна няколко готварски камъка в огъня.
— Джондалар, би ли налял вода в онази готварска кошница? Мисля, че големият мях е пълен — каза тя, отправяйки се към далечния ъгъл на пещерата, който използваше, за да се облекчи, когато навън беше твърде студено.
Когато се върна, извади горещите камъни от огъня както я бяха научили Мамутоите и ги пусна в непромокаемата кошница с вода. Те засъскаха и изпуснаха пара, отдавайки топлината си на водата. Измъкна ги и отново ги постави в огъня, а към водата добави други, които вече бяха горещи. Когато течността закъкри, тя отля няколко чаши от нея в дървен съд и прибави малко сух цвят от биле, подобен на люляк, от запасите си е целебни растения. Въздухът се изпълни с приятен фин аромат, а когато топна вътре и парченце мека лицева кожа, в сапониновата смес се образуваха мехурчета; нямаше да е необходимо да отмива течността, тя само даваше приятна миризма. Той гледаше как, застанала край огъня, тя обтрива лицето си и мие тялото си и пиеше с очи от красотата и, докато тя се движеше. Искаше му се още веднъж да я има.
Тя подаде съда на Джондалар заедно с парче попиваща заешка кожа. Докато той се почистваше — това бе традиция, който тя въведе след пристигането на Джондалар и която той възприе — тя отново прегледа билките си, доволна, че всичките и запаси са и под ръка. Подбра отделни комбинации за чай за двамата. За себе си предпочете обичайната си комбинация от златна нишка и антилопско биле като отново се запита дали би могла да спре да го пие и да види дали в нея ще започне да расте бебе. Независимо от обясненията на Джондалар, тя продължаваше да вярва, че мъжът, а не духът, зачева живота. Каквато и да бе причината, магията на Иза изглежда наистина действаше и нейното женско проклятие, или по-скоро лунарния и период, както го наричаше Джондалар, продължаваше редовния си цикъл. Добре би било да има бебе, заченато от Удоволствията с Джондалар, мислеше си тя, но изглежда, че бе най-добре да изчака. Ако и той реши да стане Мамутои, може би тогава.
Погледна магарешкия бодил, колебаейки се дали да прибави и него към чая си. Той укрепваше сърцето и дишането, беше полезен за образуване на кърма, но вместо него тя се спря на друга билка, която регулираше женския цикъл. После избра червена детелина и шипки за вкус и за подобряване на общото здравословно състояние. За Джондалар подбра женшен за регулиране на мъжката потентност, за енергия и издръжливост, добави жълт лапад — тонизираща и пречистваща билка, след това корен от женско биле, защото беше забелязала, че се мръщи, което обикновено беше признак, че е обезпокоен или разтревожен от нещо. Последната билка беше и за подслаждане. Постави и стиска лайка за нервите.
Оправи и подреди спалните кожи, подаде на Джондалар неговата чаша — дървената, която сама бе направила и която той толкова много харесваше. След това, малко поизмръзнали, те отново се свиха в постелята, допиха чая и се притиснаха един към друг.
— Миришеш хубаво, на цветя — каза той, дишайки в ухото и и пощипвайки с устни основата му.