Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Благодаря. Моля, седнете. Тук ще ни сервират закуската. Хубаво ядене, не едно от наказанията на мадам Ярдли. Предполагам, че тя ви е нахранила снощи.
— Да — кимна Мери. Ярдли се усмихна широко и поклати съчувствено глава. Толкова приятен човек. Приличаше на англичанин и й се струваше познат. Нищо екзотично дотук.
— Добре. Мисля, че приключихме за тази сутрин — обърна се Ярдли към седмината. Те се поклониха вдървено, наредиха се един след друг и излязоха. Последният мъж затвори след тях двойните врати с тайнствена усмивка.
— Аз се предадох пред жена си — каза Ярдли. — Имахме спор. Изглежда, тя мисли, че липсва финес на опитите ми за извеждане на тази страна от варварството.
— Тя е невероятна жена — каза Сулавиер. Ярдли му върна усмивката с малко строго изражение. Чертите на Сулавиер се изопнаха.
— Хенри, мисля, че ще е добре да остана сам с госпожица Чой. Ако обичаш, присъедини се към останалите в трапезарията. Тази сутрин осигурявам здравословна закуска на целия персонал.
— Разбира се, полковник Сър. — Сулавиер излезе през двойните врати, затваряйки ги след себе си.
— Намирам тази стая за най-привлекателната в цялата сграда. Бих прекарал щастливо живота си като се оттегля тук и чета книгите на мосю Бушер.
Мери не каза нищо.
— Мосю Бушер — повтори той, приемайки празният й поглед за недоумение. — Санлуи Бушер. Премиер при предишния президент на Хаити, преди аз да поема властта. Той построи това чудесно имение и го укрепи година преди моето пристигане. За съжаление, той се усамоти в Жакмел и никога не превърна имението в своя крепост.
Мери кимна.
— Сега да минем на вашия случай, ако нямате нищо против да говорите преди закуската да е сервирана… — Той се намръщи почти комично и потърка ръце във въздуха. — Моля ви, не бъдете толкова сериозна. Давам ви честната си дума, че тези хора няма да ви наранят. Разбрах, че са ви унижавали… Извинявам се. Бях зает и нямах време за всички подробности. Дребните за един човек неща може да са катастрофа за друг. Отново се извинявам.
— Държат ме против волята ми — изрече Мери, без да обърне внимание на извиненията.
— Така е. Решителна схватка между вашето Министерство на вътрешните работи и Министерството на правосъдието и моето правителство. Проблемът скоро ще бъде разрешен. Междувременно можете да довършите разследването си. Няма да ви се пречи.
— Мога ли да говоря с началниците си?
— И те, и вашето правителство знаят, че не се отнасяме зле с вас.
— Бих искала да говоря с тях, колкото може по-скоро.
— Добре, възможно най-скоро — каза Ярдли. — Вие много сте впечатлила хората ми. Жан-Клод и Розел са от най-добрите ми служители и докладът им за вас е твърде ласкателен. Хенри точно сега е изключително нервен, за да бъде обективен. Семейството му е в Сантяго, а градът е обсаден от опозиционните сили. Тук сме на сигурно място, така е и в по-голямата част от Хаити. Но доминиканците винаги са налитали на бой.
— Казаха ми, че Емануел Голдсмит е тук — рече Мери. Тя не беше помръднала през цялото време. — Искам да го видя възможно най-скоро.
— Това е малко сложно. Аз самият не съм го виждал, но по-добре да поговорим за това след закуска. Моля, присъединете се към мен на масата. Казаха ми, че сте трансформирана… и сте много привлекателна. Не съм сигурен дали одобрявам този вид изкуство, но… очевидно вие сте един шедьовър. Доволна ли сте от новия си външен вид?
— От скоро съм така — каза Мери. — Сега имам втора природа. — Или така трябваше да бъде. — Полковник Сър, закуската наистина не е необходима. Аз просто…
— За мен закуската е важна и като диктатор, за какъвто ме смятат във вашата страна, мисля че имам право да ям преди да ме подложат на кръстосан разпит. — Той се усмихна с най-неблагодарната си усмивка. — Моля!
Мери нямаше да спечели нищо като се противопостави на гостоприемството му и седна срещу една купчина подвързани с кожа томове на френски. Трима от дребните слуги влязоха, внимателно отместиха книгите, докато се освободи единият край на масата и поставиха два комплекта прибори — сребърни съдове и чинии, украсени с инициалите S.B. Слугите донесоха купи с плодове, чинии с печена риба и шунка, задушен ориз, подправени с къри скариди и пушена херинга. Ярдли седна на пиршеството с лека въздишка.
— От четири сутринта съм на крак — довери той. — Само кафе и препечен хляб.
Мери яде достатъчно, за да задоволи глада си и да бъде учтива, но не каза нищо. Храната беше отлична. Ярдли бързо опразни една голяма чиния, отмести я настрани, настани се удобно на стола си и каза:
— Сега на работа. Вие сте убедена, че Голдсмит е извършил престъпленията, в които го обвинявате?