Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Роланд обърна Ръшър в предишната посока и го пришпори с цел да се присъедини към собствените си приятели.
ДЕСЕТА ГЛАВА. МЕЧКА И РИБКА, И ЗАЙЧЕ, И ПТИЧКА
1
Най-важният ден в живота на Сюзан Делгадо — денят, в който съдбата й се преобърна като повдигнат с лост камък — дойде около две седмици след разходката й с Роланд на лунна светлина по нефтеното поле. Оттогава го беше виждала половин дузина пъти, винаги отдалеч. Поздравяваха се като далечни познати. Всеки път, когато махваше с ръка, я пронизваше остра като нож болка и въпреки че без съмнение беше жестоко, се надяваше, че той изпитва същите чувства. Ако през тези две мъчителни седмици се беше случило нещо добро, то беше само, че най-големият й страх (да не се разнесе слух за нея и Уил Диърборн) премина и тя откри, че в действителност съжалява за липсата му. Слух? Нямаше за какво да се клюкарства.
И тогава, в деня между изчезването на Луната на Торбалан и появата на Амазонката, ка най-сетне дойде и я отнесе — с къщата, хамбара и всичко останало. Започна с появата на някой на вратата.
2
Тя тъкмо приключваше с прането (достатъчно лека домакинска работа, когато я правиш за двама души), когато се почука.
— Ако е вехтошарят, отпрати го, ако обичаш! — извика леля Корд откъм външната стая, където простираше покривките за легла.
Но не беше вехтошарят. Беше Мария, прислужничката от Сийфронт и изглеждаше ужасно. Втората рокля, която Сюзан трябвало да носи на Жътвен ден — копринената, предназначена за обеда в кметския дом и Беседата след него — била съсипана, каза Мария, и я били обвинили нея. Сигурно щели да я пратят обратно през Брода Они, ако няма късмет, а тя била единствената опора на майка си и баща си — ох, било ужасно, много ужасно. Би ли могла Сюзан да дойде? Ако обича?
Сюзан отиде с радост. Винаги беше щастлива да се махне от къщата през тези дни, да е далеч от подигравателния глас на леля си. Колкото повече приближаваше Жътва, толкова по-малко тя и леля Корд успяваха да се понасят.
Те взеха Пайлън, който нямаше нищо против да носи две момичета през хладната утрин и Мария набързо разказа историята си. Сюзан разбра почти веднага, че положението на Мария в Сийфронт не е под такава ужасна заплаха. Дребната чернокоса прислужница просто използваше вродената си (и доста чаровна) склонност да драматизира.
Вторият жътвен костюм (за който Сюзан мислеше като синята рокля с воалите; първата, тази за закуска, беше бялата рокля с висока талия и бухнали поли) бил отделен от останалите. Трябвало още да се работи върху него, но нещо се вмъкнало в шивачницата на първия етаж и го накъсало на парцали. Ако това беше костюмът, който тя трябваше да носи на празничния огън или онзи, предназначен за бала след огъня, проблемът наистина щеше да е сериозен. Но синята рокля с воалите на практика беше само за приема на празника и лесно щяха да я заместят през оставащите до Жътва два месеца. Само два! Преди — през нощта, когато старата вещица я обяви за невинна — й се струваше, че има векове до започването на креватните услуги за кмета Торин. А сега оставаха само два месеца! Тя направи гримаса на отвращение при тази мисъл.
— Мем? — попита Мария. Сюзан не би позволила на момичето да я нарича сай и Мария, която очевидно беше неспособна да се обръща към господарката си с рожденото й име, беше стигнала до този компромис. Сюзан реши, че обръщението е забавно при условие, че е само на шестнадесет, а Мария е не повече от две-три години по-възрастна. — Мем, добре ли си?
— Просто ми прищрака гърбът, Мария, това е всичко.
— Аха, случва ми се и на мен. Понякога е доста зле. Имах три лели, които умряха от сковаващата болест и когато получа такова схващане, винаги се плаша, че…
— И какво животно е изгризало синята рокля? Имаш ли представа?
Мария се наведе напред, за да може да говори поверително в ухото на господарката си, като че ли бяха насред тълпата на пазара, а не на пътя към Сийфронт.
— Смята се, че миеща мечка е влязла през прозореца, който е бил оставен отворен по жегите и след това е бил забравен вечерта. Но аз добре помирисах онази стая, както и Кимба Раймър, който слезе да провери какво става. Точно преди да ме прати при теб, тогава беше.
— И какво подуши?
Мария отново се наведе и този път направо шепнеше, въпреки че наоколо нямаше никой да ги подслушва: