Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Но… — тя замълча, прехапа устни и поклати глава. — Сигурно дори Фарсън трябва да знае… да разбира… — тя се вгледа в него с широко отворени очи. — Начините на Древните водят към смъртта. Всеки го знае, тъй си е.
Роланд от Гилеад откри, че си спомня за готвача на име Хакс, който увисна на въжето. Той беше умрял за Фарсън. Но преди това беше тровил деца заради него.
— Смъртта — каза той — е точно това, на което служи Джон Фарсън.
Отново в градината.
Струваше им се, че са минали часове, но всъщност бяха изминали не повече от четиридесет и пет минути. Последната лятна луна, смалена, но все още ярка, продължаваше да сияе над тях.
Тя го преведе обратно до мястото, където беше вързала коня си. Пайлън сведе глава и изцвили меко към Роланд. Той видя, че конят е подготвен за тихо промъкване — всяко копито и стремената бяха омотани с парцали.
После се обърна към Сюзан.
Кой може да си спомни сладостта и болките от онези ранни години? Помним нашата първа истинска любов не по-ясно от халюцинациите, сполетели ни при силна треска. Тази нощ и под бледнеещата луна, Роланд Дисчейн и Сюзан Делгадо бяха почти разкъсани на части от копнежите си един за друг, съмняваха се какво е правилно и умираха от чувства, които бяха едновременно силни и безнадеждни.
Пристъпиха един към друг, после отстъпиха… Вглеждаха се в очите си с безпомощно възхищение… Тя помнеше думите му, че ще стори всичко за нея, дори ако трябва да я дели с друг мъж. Не биваше (и сигурно не можеше) да наруши даденото на Торин обещание. И тук беше най-страшното: дори и да беше силна като вятър ка, май честта и обещанията, които бяха дали, щяха да се окажат още по-силни.
— Какво ще правим сега? — попита тя с пресъхнали устни.
— Не знам. Трябва да си помисля и да говоря с приятелите си. Леля ти ще ти се кара ли като се прибереш? Ще иска ли да знае къде си била и какво си правила?
— За мен ли се притесняваш или за себе си и плановете си, Уили?
Той не отговори, само я гледаше. След малко Сюзан сведе поглед:
— Съжалявам, това беше жестоко. Не, тя няма да ме накаже. Често излизам да яздя нощем, въпреки че рядко се отдалеча вам толкова от къщата.
— Но тя не би могла да знае къде си ходила?
— Не. Пък и напоследък се отбягваме. То е като да държиш две бурета с барут на едно и също място. — Тя протегна ръце. Затькна ръкавиците в колана си и пръстите, които стиснаха неговите длани, бяха студени. — Това няма да свърши добре — прошепна.
— Не говори така, Сюзан.
— Налага се. Но каквото и да се случи, аз те обичам, Роланд.
Той я прегърна и я целуна. Тя бавно доближи устни до ухото му и прошепна:
— Ако ме обичаш, тогава ме люби. Накарай ме да наруша обещанието си.
За дълго време, докато сърцето й не биеше, той не отговори и тя си позволи да се надява. После поклати глава — само веднъж, но уверено:
— Сюзан, не мога.
— Значи гордостта ти е по-голяма от любовта към мен? Аха? Тъй да бъде! — Тя се метна на седлото и не обърна внимание на тихия му повик да почака. Той нямаше да я получи обезчестена и нейното обещание към Торин беше дадено преди Роланд да се появи на земята. Така беше и как смееше той да настоява, че загубата на чест и последвалият срам ще са само нейни? По-късно, легнала в леглото си и страдаща от безсъние, тя щеше да осъзнае защо бе постъпил така. И тя дори не беше напуснала портокаловата горичка, когато вдигна лявата ръка към лицето си, усети влагата там и разбра, че той също е плакал.
18
Роланд обикаляше горите извън града до залеза на луната, като се опитваше да овладее поне малко бурните си емоции. Чудеше се какво да правят с откритието си в Ситго и след това мислите му отново се прехвърляха към Сюзан. Беше ли той глупак, че не я взе, когато тя искаше да бъде обладана? „Ако ме обичаш, люби ме.“ Тези думи почти то бяха разкъсали. Но в дълбините на сърцето си (където му говореше най-чистият бащин глас) той усещаше, че не е сгрешил. Това не беше само въпрос на чест, каквото и да си мислеше тя. Но нека я остави да мисли каквото си ще. По-добре тя да го намрази малко, отколкото да осъзнае в каква опасност са и двамата.
Около три той се накани да обърне към Бар Кей, когато чу бърз тропот на конски копита да се приближава от запад по главния път. Без да мисли защо му се струва толкова важно да го стори, Роланд се обърна в тази посока и накара Ръшър да спре зад висок, увяхнал жив плет. За около десет минути звукът от копита продължаваше да се чува. Времето беше достатъчно, за да осъзнае Роланд кой препуска към Хамбри два часа преди изгрев. И не сбърка. Луната беше залязла, но той разпозна Рой Дипейп. По изгрев Големите ковчези отново щяха да са трима.