Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Следите се разделяха на две дъги от края на тръбата. Сюзан и Уил Диърборн последваха дясната. Тя не беше изненадана да види следи от колела, отпечатани заедно с копитата на воловете. Те бяха плитки (лятото беше сухо, а почвата — твърда почти като чакъл), но все пак се виждаха. Това означаваше, че е преместван голям товар. Иначе защо са били нужни волове.
— Гледай — каза Уил, когато приближиха края на гората в подножието на хълма. Тя най-сетне видя какво е привлякло вниманието му, но се учуди колко остри бяха очите му. Направо свръхестествени. Виждаха се следи от ботуши. Не бяха пресни, но бяха доста по-нови от следите на воловете и колелетата.
— Те са на онзи с палтото — поясни той, като посочи ясната редичка следи. — На Рейнолдс.
— Уил! Не би могъл да знаеш!
Той изглеждаше изумен, после се засмя:
— Разбира се, че мога. Той върви като извръща малко левия си крак. Това не е магия, Сюзан, дъще на Патрик, само следотърсачество.
— Как може да знаеш толкова много и да си така млад? — попита тя. — Кой си ти, Уил?
Той се изправи и я погледна в очите:
— Не се казвам Уил, а Роланд. И сега оставих живота си в ръцете ти. Нямам нищо против това, но може би съм подложил и твоя живот на риск. Трябва да пазиш тайната до смърт!
— Роланд… — каза тя удивено. Опитваше името на вкус.
— Аха. Кое от двете ти харесва повече?
— Истинското — отговори веднага. — Това е благородно име, тъй си е.
Той се усмихна успокоен и това беше усмивка, която му възвърна младежкия вид.
Тя се надигна на пръсти и докосна с устни неговите. Целувката, която започна сковано, разцъфна като цвете: разтвори се и беше бавна и сладка. Тя чувстваше езика му да докосва долната й устна и го посрещна, срамежливо в началото, със собствения си език. Ръцете му обгърнаха гърба й, после се промъкнаха отпред. Докосна гърдите й, после срамежливо прокара длани от основата до върховете им. Изпусна лека, нечленоразделна въздишка. Когато се притисна по-близо до нея и започна да целува шията й, тя почувства каменната твърдост под колана му. Това беше ка в крайна сметка — ка като вятъра и тя щеше да тръгне доброволно с него, да остави честта и обещанията зад себе си.
Отвори уста да му го каже и тогава я обзе странно, но много ясно усещане, че ги наблюдават. Тя като че ли дори знаеше кой ги гледа. Отдръпна се от Роланд, токовете на ботушите й несигурно потропваха в полуразличените следи на воловете.
— Махай се, дърта мръснице! — промърмори. — Ако ни следиш някак си, не знам как, то се махай веднага!
15
На върха на Кьос Рия се дръпна от топката, бълвайки ругатни с такъв нисък и дрезгав глас, че звучеше точно като собствената си змия. Не знаеше какво е казала Сюзан (звуците не минаваха през кълбото, само гледките), но знаеше, че момичето я е усетило. И щом това стана, всичко изчезна. Стъклената топка проблесна в яркорозово и след това потъмня. Нито едно прокарване на ръката над нея не можа да я накара да се проясни отново.
— Аха, добре, тъй да е! — изрече накрая и се предаде. Помнеше проклетото свенливо момиче да стои хипнотизирано на прага й. Помнеше и какво беше казала на момичето да стори, след като загуби девствеността си и започна да се хили, а доброто й настроение се възвърна. Защото ако тя се отдадеше за пръв път на това скитащо хлапе, вместо на Харт Торин, майтапът щеше да е още по-голям, нали?
Рия седеше в сенките на смрадливата си къща и започна да се киска.
16
Роланд се взря в нея с разширени очи и когато Сюзан му разказа малко повече за Рия (тя пропусна отвратителното описание на процеса, залегнал зад думите „доказване на невинност“), желанието му се охлади достатъчно, за да си възвърне самоконтрола.
— Мисля, че само си си въобразила — каза той, когато тя завърши разказа си.
— Не е така.
— Не е дори подсъзнанието ти?
При тези думи тя сведе поглед и не каза нищо.
— Сюзан, не бих те наранил за нищо на света.
— И ме обичаш? — все още без да вдига очи.
— Аха, така е.
— Тогава най-добре не ме целувай и докосвай повече, не и тази вечер. Не бих устояла, ако го сториш.
Той кимна безмълвно и протегна ръка. Тя я стисна и заедно продължиха в посоката, в която вървяха преди.
Още когато бяха на десетина ярда от горичката и двамата видяха сиянието на метал, въпреки гъстите клони. „Твърде гъсти — помисли си тя. — Твърде гъсти още от тук.“