Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Вратата — продължи Д’Анжу ядосано. — Сложи я на мястото й, за Бога! Искам да напусна Пекин жив, а с всяка изминала минута ти намаляваш този шанс. Вратата!
В полуунес Борн стана, вдигна разбитата врата, напъха я в рамката и с два ритника я вкара в пантите. Старецът разтриваше шията си и изведнъж се опита да скочи от стола.
— Non, mon ami! — каза Французина и застана на пътя му. — Стой мирен. Не се страхувай от мен, но той е опасен. Нали виждаш, че наистина можеше да те убие. Гневът му заличава уважението към златните години, но аз вече ги наближавам и ги почитам.
— Гняв ли? Какво безобразие! — изкашля думите си старецът. — Бих се в Ел Алмеин и, кълна се в Бога, ще се бия и сега! — Старецът отново се опита да стане от стола и Д’Анжу отново го блъсна обратно.
— О, тези стоически героични британци — отбеляза Французина. — Поне проявихме милост и запазихме правото ти на дървен сандък за малко по-късно.
— Престани с глупостите! — извика Борн, изблъска Д’Анжу встрани, отиде до стола, хвана се за двете облегалки и приклещи стареца. — Кажи ми къде е той и го направи бързо, защото иначе ще съжалиш, че си се измъкнал от Ел Алмеин жив!
— Къде е той, ненормалник такъв?
— Не си същият човек, когото видяхме долу! Не си Джоузеф Уадсуорт, наел стая триста двайсет и пет.
— Това е стая триста двайсет и пет и аз съм Джоузеф Уадсуорт! Пенсиониран бригаден генерал от Кралските инженерни войски!
— Кога се регистрирахте тук?
— Поне тези глупости ми бяха спестени — отговори Уадсуорт надменно. — Бях посрещнат с изключителна учтивост. От митницата ме доведоха направо тук.
— Попитах ви кога!
— Снощи, но след като самолетът имаше близо два часа закъснение, би трябвало да кажа тази сутрин.
— Какви бяха инструкциите за вас?
— Мисля, че това не ви влиза в работата.
Борн издърпа ножа за писма от колана си и опря върха му в гърлото на стареца.
— Влиза ни, ако искаш да се измъкнеш жив от този стол.
— Боже мили, същински луд!
— Прав си. Нямам много време, за да бъда нормален. Всъщност нямам никакво. Инструкциите!
— Те са съвсем безобидни. Трябваше да ме вземат в дванайсет на обяд, а сега е към три, та виждате, че китайското правителство не се движи с по-голяма точност, отколкото самолетите на авиокомпанията му.
Д’Анжу докосна рамото на Борн.
— Самолетът в единайсет и трийсет — каза Французина тихо. — Той е примамката и не знае нищо.
— Тогава твоят юда е тук, но в друга стая — отговори Джейсън през рамо. — Няма начин!
— Не казвай нищо повече, той ще бъде разпитан. — С внезапна властност Д’Анжу застана пред Борн и се обърна към стария човек. — Вижте какво, генерале, извиняваме се за главоболията, които ви причинихме. Зная, че е безобразие. Това е третата стая, която разбиваме по този начин, тоест използваме предимствата на шоковия разпит, за да съберем информация за обитателите.
— Шоковият… какъв? Не разбирам.
— Един от четиримата души на този етаж е внесъл по контрабанден път наркотици за пет милиона долара. След като не го открихме сред вас тримата, вече знаем кой е. Предлагам ви да постъпите като другите. Кажете, че в стаята ви е нахлул пиян човек, ядосан от битовите условия — същото ще потвърдят и те. Добре е нещата да останат извън подозрение, защото правителството тук реагира твърде остро при подобна тревога. Вратата, майоре! — заповяда Д’Анжу на Джейсън. — Полека. Опитайте се да я задържите изправена. — Французина се обърна към англичанина. — Окажете ни съдействие, генерале. Останете тук и ни дайте двайсет минути да хванем нашия човек, а после правете каквото искате. И запомнете: вбесен пияница. За ваше собствено добро е.
— Да, да, разбира се. Пияница. Вбесен.
— Елате, майоре!
Навън в коридора те взеха чантите си и веднага тръгнаха към стълбите.
— Бързо! — каза Борн. — Все още имаме време. Ще проверим всички изходи, пиаците на такситата и ще трябва да изберем два от тях — по-логични или по-нелогични, дявол го взел, като всеки от нас заеме по един изход и при нужда даде сигнал на другия.
— В този коридор има още две врати, които трябва да проверим — прекъсна го Д’Анжу. — Избери някоя, но бързо. Разбий я, влез и наговори разни обиди, като приказваш несвързано, разбира се.
— Сериозно ли говориш?
— Никога не съм бил по-сериозен, Делта. Както сами се уверихме, обяснението е напълно приемливо. Управата на хотела без съмнение ще убеди нашия генерал да мълчи. Ще го направят от страх, че може да загубят чудесната си работа. Хайде по-бързо! Избери си една врата и я разбий!