Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Пред нея се появи лице, обляно в сълзи, молещо за милост с разтреперан глас, лице на отдавнашен приятел на млад служител от Международния отдел, на жена му и децата му. Конклин! Името беше Александър Конклин! По време на дългото възстановяване на Дейвид той много пъти се опита да го види, но Дейвид не позволяваше с думите, че ще убие човека от ЦРУ само ако прекрачи прага. Оскърбеният Конклин по най-глупав начин обвиняваше Дейвид, без да се вслушва в обясненията на един болен от амнезия; вместо това предположи някакъв вид предателство и стигна дотам, че дори се опита да убие Дейвид в покрайнините на Париж. По-късно беше направил втори опит на Седемдесет и първа улица в Ню Йорк, в къща, известна под името „Тредстоун 71“, и този път почти успя. Когато истината за Дейвид се разбра, Конклин беше разяден от чувство за вина, сринат от това, което беше сторил. Тя изпитваше съжаление към него; терзанията му бяха толкова истински, чувството му за вина така самоунищожително. Беше разговаряла с Алекс на чаша кафе, но Дейвид никога не пожела да го види. Конклин беше единственият, на когото тя можеше да се опре.
Хотелът се казваше „Императрица“ и се намираше на Чатъм Роуд в Кулон. Беше малък хотел в гъсто населения Цим Ша Цуй, гостите му бяха откъде ли не, представители на най-разнообразни култури. Банкерът Житай удържа думата си; беше резервирал единична стая за мисис Остин, Пенлоп Остин. „Пенлоп“ бе идея на Житай, бил чел много английски романи и Пенлоп му изглеждало „толкова правдоподобно“. „Така да бъде, както би казал Джейсън Борн“ — си помисли Мари.
Тя седна на ръба на леглото и се пресегна за телефона, без да е сигурна какво ще каже, но знаеше, че трябва да говори.
— Търся телефонен номер на човек във Вашингтон, Съединените щати — каза на телефониста. — Спешно е.
— Има такса за такава информация…
— Включете я — каза Мари. — Много спешно ми трябва. Ще чакам на телефона.
— Да? — каза сънен глас. — Ало?
— Алекс, обажда се Мари Уеб.
— Къде си, мътните да те вземат? Къде сте и двамата? Той те е открил!
— Не знам за какво говориш. Нито аз съм го намерила, нито той ме е намерил. Ти знаеш ли нещо?
— Кой, мислиш, почти ми счупи врата, когато пристигна във Вашингтон миналата седмица? Дейвид! Имам хора на няколко телефона, които ще ми предадат информацията веднага щом я получат. Мо Панов е направил същото. Ти къде си?
— В Хонконг… Кулон. Хотел „Императрица“, регистрирана съм под името Пенлоп Остин. Дейвид се е свързал с теб?
— Да, също и Мо! И двамата се опитваме да разберем какво, по дяволите, става, но не попаднахме на никаква следа. И другите са в неведение по абсолютно същия начин. Щях да разбера, ако бяха научили нещо. Мили Боже, не съм пил от миналия четвъртък!
— Не знаех, че си способен на такова въздържание.
— Разкажи ми какво става с теб.
Мари му разказа за залавянето си, за начина, по който беше избягала, за помощта на Кетрин Стейпълс, която накрая се оказа капан, поставен от човека на име Макалистър, когото бе видяла на улицата заедно със Стейпълс.
— Макалистър? Видяла си го?
— Той е тук, Алекс. Иска да ме хване отново. Чрез мен той контролира Дейвид и ще го убие! Преди също се опитаха!
Последва пауза, изпълнена със съчувствие.
— Ние се опитахме — каза той меко. — Но това беше тогава, не сега.
— Какво да правя аз?
— Стой, където си — нареди й Алекс. — Тръгвам за Хонконг с първия самолет. Не излизай от стаята си. Не се обаждай на други. Със сигурност те търсят навсякъде.
— Алекс, каквото и да са го принудили да направи заради мен, изплашена съм до смърт.
— Делта беше най-добрият, излязъл някога от „Медуза“.
— Това е едната страна, с която съм свикнала да живея. Но не и с другата, Алекс. Неговият ум! Какво ще стане с ума му?
Конклин отново направи пауза и когато продължи, гласът му беше изпълнен с тъга:
— Ще доведа и приятел — наш общ приятел. Мо няма да ми откаже. Стой, където си, Мари. Идва моментът на последното изпитание и, кълна се в Бога, този път победата ще бъде наша!
23.
— Кой сте вие? — извика Борн, яростно стисна стареца за врата и го блъсна в стената.
— Делта, престани! — изкомандва Д’Анжу. — По-тихо! Ще те чуят! Хората ще помислят, че го убиваш. Ще се обадят на рецепцията.
— Може и да го убия, а телефоните не работят! — Джейсън пусна врата на имитатора на собствения му имитатор, хвана яката на ризата му и го накара да седне на близкия стол.