Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Американски престъпник! Американски крадец! — викаха те, посрещайки късо подстригания моряк, който я гонеше, застанаха на пътя му и скръстиха ръце.
— Махайте се, свини такива! — извика морякът. — Махайте се или ще ви опандизя всичките! Това не е ваша работа.
— Страхувам се, че е точно обратното — обади се глас отзад. — И причините за това не са ви известни.
— Дяволи! — Морякът се облегна на стената, останал без дъх, и погледна усмихващите се лица пред себе си.
— Lai — каза една жена на Мари и й посочи врата без дръжка. — Xiao xin. Фнимааа-тел-но.
— Внимателно? Разбирам.
Човек в бяла престилка отвори вратата и Мари се шмугна вътре, изведнъж усетила острия полъх на студен въздух. Намираше се в обширен хладилник, където на куки от тавана висяха огромни бутове, осветени от мъждивата червена светлина на крушки с предпазители от телена мрежа. Човекът с престилката постоя цяла минута, долепил ухо до вратата. Мари се уви с роклята от изкуствена коприна и се обгърна с ръце поради острия студ, който беше още по-непоносим след смазващата жега отвън. Накрая човекът й направи знак да го последва и тя се запровира между бутовете, докато стигнаха до входа на големия хладилник. Китаецът дръпна металната дръжка, отвори вратата и кимна на Мари да мине. Сега тя се намери в дълга, тясна и празна месарница. Спуснатите бамбукови щори спираха силното обедно слънце. Пред единия прозорец стоеше мъж с бяла коса, който направи знак на Мари да се приближи. Тя отново изпълни това, което се искаше от нея, и забеляза странен венец от цветя, закачен от вътрешната страна на входната врата, която явно беше заключена.
Мъжът подкани Мари да погледне през прозореца. Тя раздалечи две от бамбуковите пръчки и пое рязко въздух, изненадана от сцената, която се разиграваше вън. Нейното издирване беше достигнало кулминацията си. Морякът с опарените ръце ги размахваше ожесточено във въздуха, докато обикаляше от магазин в магазин по отсрещната страна на улицата. Видя Кетрин Стейпълс и Макалистър разгорещено да спорят с тълпа китайци, които очевидно протестираха срещу начина, по който чужденците смущаваха мирния живот в Туен Мун. В паниката Макалистър явно беше изкрещял някаква обида и един човек, два пъти по-стар от него, се нахвърли срещу американеца, та трябваше по-младите да го озаптяват. Заместник-секретарят вдигна ръце, като явно отричаше всякаква вина, а Стейпълс викаше нещо, което, така или иначе, не им помагаше да се отърват от ядосаната тълпа.
Изведнъж мъжът с ранените ръце се появи на сцената по твърде особен начин. Изхвръкна на улицата и тупна по средата на платното, парчета стъкло се разлетяха във всички посоки, а морякът извика от болка, когато ръцете му докоснаха настилката. След него се появи и преследвачът му, китаец в бяла туника, пристегната с пояс в кръста, и панталони до под коленете, облекло на учител по бойни изкуства. Морякът скочи на крака и когато азиатецът стигна до него, нанесе силен удар в бъбреците му и продължи атаката с добре премерено кроше в лицето, което повали нападателя на тротоара. Морякът отново изкрещя от силната болка, предизвикана от ударите с изгорените ръце.
Друг моряк от „Виктория Пийк“ притича по улицата, като куцаше с десния крак и придържаше с ръка рамото си — наранявания, явно причинени от падане по стълби, си помисли Мари, докато наблюдаваше с изумление. Той се притече на помощ на другаря си, и то много ефективно. Аматьорските опити за борба, предприети от учениците на поваления инструктор по бойни изкуства, бяха посрещнати със серия от удари с крака и ръце, нанасяни с точността на майстор по джудо.
Пак така неочаквано се дочуха звуци на китайска музика, които приближаваха. Тоновете на цимбали и примитивни дървени инструменти достигнаха кресчендо, все по-оглушителни при всяка крачка на импровизирания оркестър. Тези, които го следваха, носеха табели, украсени с цветя. Борбата спря, юмруците застинаха и по цялата главна улица в Туен Мун се възцари тишина. Американците бяха очевидно смутени; Кетрин едва скриваше объркването си, а Макалистър вбесено размаха ръце.
Мари наблюдаваше буквално хипнотизирана промяната отвън. Всичко замря, сякаш някакво много важно присъствие беше променило обстановката. Тя погледна от другата страна и се взря в приближаващата се група хора. Те идваха към месарницата!
Мари видя как Стейпълс и Макалистър изтичаха покрай странната сбирщина и излязоха на главната улица.