Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Е, явно идваш от богата епархия — каза Борн, без да изпуска от очи човека, когото искаше да хване, отведе и укроти, като го вкара в някоя хотелска стая, а после да поеме обратния път към Мари. Маската на убиеца беше добра, дори повече от добра, и Джейсън се опита да анализира положението. Сиви бакенбарди се показваха изпод тъмната шапка на убиеца; очила с тънки стоманени рамки бяха кацнали на самия връх на носа. Широко отворените му очи и повдигнатите вежди издаваха радост и почуда от видяното на това непознато място. Всички наоколо бяха Божии творения и Божии деца, затова той милваше с любов малкото момиченце по косичката и кимаше любезно на майката. „Е, това е — помисли си Джейсън, — копелето излъчва любов.“ Тя присъстваше във всеки жест, във всяко колебливо движение, в топлотата на погледа му. Този човек беше изпълнен със състрадание, пастир на своето стадо. И с маската си можеше да заблуди всеки, който го търсеше, дори и най-тренираното око би го пропуснало.
Борн си спомни. Карлос! Чакала също беше облечен в дрехи на свещеник, тенът му, издаващ явна принадлежност към латинската раса, контрастираше с колосаната бяла яка, когато излизаше от църквата в Нюли сюр Сен в Париж. Джейсън го видя! Те се съзряха, погледите им се приковаха един в друг и всеки знаеше кой кой е, без да има нужда от обяснения. Хвани Карлос! Постави клопка на Карлос! Каин означава Чарли и Карлос означава Каин! Кодовете експлодираха в ума му, докато тичаше след Чакала из улиците на Париж… само за да го загуби в тълпата.
„Е, тук не е Париж“ — помисли си Джейсън. Щеше да хване този Чакал в Пекин. Не можеше да си позволи никакво друго развитие.
— Имай готовност! — каза Д’Анжу, като прекъсна мислите на Борн. — Приближава се към автобуса.
— Но той е претъпкан.
— Точно така. Ще се качи последен. Кой ще откаже да помогне на свещеник, който бърза за някъде?
Французина беше прав. Вратата на малкия очукан автобус тръгна да се затваря, но беше спряна от ръката на свещеника, който провря рамо през нея и явно се примоли да я отворят пак, защото го е притиснала. Вратата се отвори отново и убиецът се напъха вътре.
— Това е експресът за площад „Тянанмън“ — каза Д’Анжу. — Записах номера.
— Да намерим такси. Хайде!
— Няма да бъде лесно, Делта.
— Разработил съм една тактика — отговори Джейсън и излезе от сянката на камиона на телефонната служба. Пробиха си път през тълпата пред хотела и продължиха надолу покрай колоната от таксита, докато стигнаха до края. Едно такси зави от платното и щеше да се присъедини към другите, но Джейсън изтича на платното, препречи пътя му и вдигна ръце. Колата спря и шофьорът подаде глава от прозореца.
— Shemma?
— Wei! — извика Джейсън и изтича до шофьора, като му подаде китайски юани на стойност петдесет долара. — Bi yao bang zhu — каза той, обяснявайки на човека, че се нуждае от помощ и ще заплати за нея.
— Hao! — извика шофьорът и грабна парите.
Борн и Д’Анжу се качиха. Шофьорът не скри раздразнението, когато вратата от страната на тротоара се отвори и се качи втори пътник. Борн му подаде още двайсет юана и това го направи по-благосклонен. Таксито мина покрай редицата от коли и излезе от комплекса на летището.
— Пред нас има автобус — каза Д’Анжу като се наведе напред и се обърна към шофьора на развален мандарин. — Разбирате ли ме?
— Езикът, на който говорите, е от Гуанджоу, но аз ви разбирам.
— Той потегли към площад „Тянанмън“.
— По кой път ще мине? — попита шофьорът. — По кой мост?
— Не знам. Знам само номера на предната страна на автобуса. Седем-четири-две-едно.
— Щом свършва с едно — каза шофьорът, — ще мине през портата Тиан, по втория мост. Входът към Императорския град.
— Там има ли паркинг за автобуси?
— Подреждат се в дълга редица. Обикновено всички са пълни. „Тянанмън“ е претъпкан по това време на деня.
— Трябва да изпреварим автобуса, за който ви говоря, по пътя, защото бихме искали да пристигнем преди него. Можете ли да направите това?
— Съвсем лесно — отговори шофьорът и се ухили. — Автобусите са стари и често издъхват по средата на пътя. Можем да стигнем до мястото няколко дни преди той да премине през Небесната северна порта.
— Надявам се, че говорите сериозно — прекъсна го Борн.
— О, не, щедри туристи. Всичките шофьори са страхотни механици, ако успеят да намерят двигателя. — Той се изсмя презрително и натисна педала на газта.