Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
„Ще бъда сама, с мен няма да има никой.“
Чудесно.
Това беше капан! Кетрин Стейпълс не беше приятел, тя бе враг! Мари разбра, че трябва да се спасява. За Бога, бягай! Грабна чантата си с парите и за секунда погледът й се спря върху копринените дрехи, които Кетрин беше купила за нея. Грабна каквото й попадна под ръка и излезе тичешком от апартамента. Видя два коридора, първият минаваше по ширината на сградата и свършваше със стълба от дясната страна, която водеше направо на улицата, а вторият коридор пресичаше първия по средата и образуваше „Т“. Той водеше към врата в задната част. Зад нея имаше второ стълбище, което се използваше за изхвърляне на боклука в контейнерите в задния двор. Кетрин небрежно беше посочила стълбата, обяснявайки, че според наредбата е забранено изхвърлянето на смет на улицата, която е главната артерия на Туен Мун. Мари изтича по коридора към задната врата и я отвори. Нададе сподавен вик, стресната от присъствието на старец, който стоеше клекнал и държеше в ръка метла. Той премигна и поклати глава. Лицето му издаваше силно любопитство. Мари застана на тъмната площадка, а китаецът влезе в коридора, минавайки покрай нея; тя задържа вратата леко отворена в очакване Кетрин да се появи от предните стълби. Ако след като намереше апартамента празен, изтичаше обратно към стълбата, за да слезе при Макалистър и хората от военноморските сили, Мари можеше да влезе в апартамента и да вземе останалите дрехи, които Стейпълс й беше купила. В бързината не искаше да губи нито миг, за да рови в килера, където Кетрин ги беше закачила между многото други дрехи. Сега помисли за тях. Не можеше да си представи да тича по улиците с тази скъсана блуза и мръсните си панталони. Но нещо не беше наред. Старецът! Той не помръдваше и се взираше в тесния отвор на вратата.
— Махай се! — прошепна Мари.
Стъпки. Чаткане на високи токчета по металната стълба в предната част на сградата. Беше Стейпълс, тя щеше всеки момент да се появи зад ъгъла.
— Deng yi deng! — излая старият китаец, застанал неподвижен до метлата си, със закован в нея поглед. Мари почти затвори вратата, като сега гледаше през съвсем тесен процеп.
Стейпълс се появи и хвърли любопитен поглед към стареца, явно чула ядосания му писклив гласец. Тя продължи към апартамента; Мари чакаше и туптенето на сърцето й сякаш ехтеше из мрачното стълбище. Изведнъж се чуха викове и истерични молби.
— Не! Мари! Мари, къде си? — Стъпките промениха звука си; токчетата удряха по настилката в коридора. Кетрин зави зад ъгъла и се затича към стария китаец и вратата, зад която беше тя. — Мари, не е това, което си мислиш! За Бога, спри!
Мари Уеб се обърна и се спусна по тъмните стълби. Няколко етажа по-надолу се отвори някаква врата, през която нахлу слънчева светлина, после се затвори по същия внезапен начин. В краткия момент, през който се процеди светлината, се видя фигура в тъмен костюм, която пъргаво влезе — моряк, стоящ на пост. Мъжът се затича нагоре по стълбите; Мари спря на втората площадка и клекна. Морякът стигна до най-горното стъпало преди площадката, като се държеше с ръка за парапета. Мари се изправи и го удари в лицето, изуменият войник се олюля и загуби равновесие. Мари заби рамото си в гърдите му и той се изтърколи надолу по стъпалата. Тя мина покрай тялото му и чу същите молби, този път идващи отгоре.
— Мари! Мари! Зная, че си ти! За Бога, чуй ме!
Тя изскочи от вратата и побягна по задната уличка. Така започна един кошмар — този път разиграващ се под силното слънце на Туен Мун. Тичайки зад сградите, Мари усети как платнените й обувки отново се пълнят с кръв. Спря до контейнерите за отпадъци, бързо събу зеления панталон и го хвърли в най-близкия, загърна се в една от роклите, които носеше, и тичешком продължи вляво по малката уличка, водеща към главния булевард. Излезе на булеварда и се вля в човешкия поток. Бързо го пресече и мина от другата страна.
— Ето там! — извика мъжки глас. — Високата!
Преследването започна отново, но този път беше различно. След нея хукна човек и пресече платното, но беше спрян от някаква количка, застанала на пътя му, опита се да я избута встрани, успя обаче само да си напъха ръцете в тенджери с вряща мазнина. Той извика от болка, обърна количката, същевременно собственикът се нахвърли върху него, явно искайки обезщетение.
— Ето я кучката!
Мари чу думите зад себе си, а отпред видя тълпа жени, тръгнали на пазар. За да ги избегне, зави вдясно и тръгна по друга пряка, но изведнъж разбра, че тя няма изход. В дъното се виждаше стената на китайски храм. И отново се случи нещо странно. Петима млади мъже, облечени в полувоенни дрехи, изскочиха от един вход и й направиха знак да мине.