Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
След три минути задминаха автобуса, в който пътуваше убиецът. Четирийсет и шест минути по-късно стигнаха до огромния бял мраморен мост, минаващ над изкуствено направен ров, и се изправиха пред масивната Порта на небесния мир, където на голяма платформа бяха изложени китайските водачи. Отвъд Портата се намираше едно от най-необикновените човешки постижения на земята — площад „Тянанмън“. Замайващият водовъртеж на Пекин.
Величествени размери — от пръв поглед посетителят е поразен. След това идва ред на Великия народен дворец от дясната страна, който също удивлява с гигантския си ръст. От другата страна на Портата се намира огромен мраморен обелиск, сякаш достигащ облаците, четириъгълна кула, блестяща на слънцето, в чиято основа са изобразени във вид на безкрайни релефи борбите и триумфите на революцията на Мао. Има и много други сгради и постройки: музеи, мемориали, порти и библиотеки — докъдето се простира погледът. Но на първо място е смайването от такова необятно пространство. Огромна шир, изпълнена с хора… ала за слуха впечатлението е доста различно и неочаквано. Дузина от най-големите стадиони на света, спрямо които римският Колизеум е джудже, може да бъдат поместени на площад „Тянанмън“, без да покрият площта му; стотици хиляди хора биха могли да се разхождат по площада и да остане достатъчно място за още стотици и стотици хиляди. Но има нещо друго, което не е присъщо за кървавата арена на Рим, още по-малко за съвременните огромни стадиони. Шумът тук едва се чува, царува пълна тишина, нарушавана от време на време от подрънкването на велосипедни звънчета. Безмълвието в първия момент е успокояващо, а след това става страшно.
Джейсън набързо и безстрастно отбеляза тези факти. Плати на шофьора сумата, отчетена от таксиметровия апарат, и се концентрира върху проблемите, които се изправяха пред тях двамата. По неясни причини, независимо дали поради телефонно обаждане или съобразно допълнителни инструкции, десантчикът бе дошъл на площад „Тянанмън“. Пристигането му щеше да съвпадне с началото на паваната, а бавните предпазливи стъпки на танца щяха да заведат убиеца до човека или хората, представящи неговия клиент. Предполага се, че клиентът няма да се яви лично. Но никакъв контакт не ще се осъществи, преди имитаторът да е сигурен, че мястото на срещата е чисто. Затова „свещеникът“ първо ще обиколи от разстояние точните координати и внимателно ще потърси въоръжените хора, подсигуряващи мястото с присъствието си. Ще си избере един, а може би и двама, като опре острието на нож или пистолет със заглушител до ребрата им, за да получи необходимата информация; неискрените им погледи биха му съобщили, че срещата е прелюдия към неговата екзекуция. И накрая, ако пейзажът изглежда чист, той ще накара човека от охраната да отиде до представителя на неговия клиент и да съобщи ултиматума: трябва да се появи самият клиент, за да влезе в паяжината на убиеца. Всичко останало беше неприемливо. Балансът можеше да бъде създаден единствено от присъствието на централната фигура — самия клиент. Когато той пристигнеше, и при най-малкия опит за измама щеше да бъде ликвидиран. Това беше схемата на Джейсън Борн. Десантчикът също трябваше да я използва, ако имаше поне малко мозък в главата.
Автобус 7421 бавно се приближи до края на колоната от превозни средства, от които се изсипваха туристи. Убиецът се появи, помогна на възрастна жена да слезе, като я потупа нежно по ръката и кимна за довиждане. После се обърна, заобиколи автобуса и изчезна зад него.
— Стой на трийсет стъпки зад мен и ме наблюдавай — каза Джейсън. — Прави това, което правя аз. Когато спра, спираш и ти, когато се обърна, се обръщаш и ти. Стой все в тълпата, придвижвай се от една група към друга и непрекъснато да има хора около теб.
— Внимавай, Делта. Той не е аматьор.
— Аз също.
Борн изтича зад автобуса и го заобиколи. Свещеникът имаше около петдесет крачки преднина, тъмният му костюм се открояваше на ярката слънчева светлина. Това улесняваше много преследвачите му. Прикритието му беше добро, самият той играеше ролята си още по-добре, но цветът беше неподходящ. На католически свещеник той може би отиваше, но не и на английски викарий; солидно сиво би било много по-подходящо. Освен това сивият цвят избледняваше на слънцето, а черният — не.
Изведнъж убиецът се отдели от тълпата и спря зад един китайски военен, който правеше снимки с фотоапарат. Държеше го на нивото на очите, а главата му се въртеше във всички посоки. Борн разбра. Не беше някакъв незначителен офицер от армията в отпуска в Пекин; беше твърде изискан и униформата му стоеше много добре, както Д’Анжу беше отбелязал за човека от камионетката. Фотоапаратът всъщност беше бинокъл, предназначен за наблюдение на тълпата наоколо. Самото място на срещата не беше далеч.