Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Дом вдигна глава и впери поглед в него. По челото му беше избила пот, която се стичаше към едното му око. И пареше.
— Не — каза той.
Ан най-после успя да заспи. Изповедта пред херцога й бе подействала пречистващо, нищо че той не можеше нито да я чуе, нито да й отговори. След тази изповед Ан беше толкова изморена, че едва се довлече до спалнята си, едва се държеше на крака. Беше четири и половина сутринта. Прислужницата, на която бе наредено да й помага в отсъствието на Бел, я посрещна със сънен, гурелив поглед, но съумя да съблече вечерната й рокля, да й облече нощницата и да я сложи в леглото. Ан заспа на секундата.
Чу, че на вратата се тропа, но не искаше да се събужда, затова зарови глава под възглавницата. Подсъзнателно бе сигурна, че новият ден няма да й донесе нищо добро.
Но чукането стана още по-настоятелно. Ан изпъшка и отвори сънено очи. Лежеше с лице към прозореца. Завесите не бяха затворени докрай и през тях се виждаше сивото, мъгливо утро. А проклетото тропане по вратата не спираше.
— Махай се! — прошепна тя и в този миг си припомни всичко. Измамата на Дом в Шотландия. Бягството си от Уейвърли Хол. Балът у Хардинг, убийството на Феърхейвън и арестуването на Дом.
— Милейди! — извика отвън Колдуел и отново захлопа силно — вероятно е юмрук. — Моля ви, моля ви, събудете се!
Ан се надигна. Изтощението й ненадейно изчезна, за да се замени с леден ужас. Стана от леглото, навлече един халат и отвори вратата. Видът на Колдуел бе неузнаваем — черният му костюм беше целият изпомачкан, вратовръзката му бе разхлабена и изкривена на една страна, а косата му стърчеше във всички посоки.
— Какво има? — тревожно попита Ан.
За нейна огромна изненада икономът избухна в смях, сграбчи я за раменете и я разтърси развълнувано.
— Херцогът се свести!
От гърдите й се изтръгна радостно възклицание.
— Той е в съзнание! Струва ми се, че се опитва да говори!
За миг Ан се взря изпитателно в озареното му от щастие лице, сетне се хвърли като обезумяла към него и го прегърна с все сила.
— О, слава на Бога! — Още една трагедия тя едва ли би могла да понесе. Но това чудо беше добре дошло за душевното й равновесие.
— Слава на Бога — повтори като ехо Колдуел. Двамата се спогледаха усмихнати.
— Слизам веднага — каза Ан. И едва сега си даде сметка, че навярно изглежда ужасно, може би по-ужасно и от горкия Колдуел. — Къде е Бел? — попита тя с внезапни безпокойство, припомняйки си мистериозната липса на Бел през нощта.
Усмивката на иконома се стопи.
— Не знам, милейди.
Ан се поколеба. Нещо не беше наред. Бел бе изключително съвестна и надеждна прислужница. После обаче тя реши, че е безсмислено да се тормози с този проблем. Имаше толкова други главоболия. Колкото и да обичаше своята камериерка, в момента не можеше да се занимава и нейното странно изчезване.
— Колдуел, мисля, че е най-добре да наредиш да я потърсят — каза Ан и се отправи към коридора.
— Вече го направих — отвърна икономът, който бе тръгнал по петите й. — Никой не я е видял да излиза от къщата. Нищо не разбирам.
Нима е възможно да изчезне просто така, питаше се Ан, докато бързаше по коридора, молейки се всичко с Бел да е наред. Внезапно до слуха й достигна нисък, приглушен мъжки глас.
Тя забави крачка.
Колдуел едва не се сблъска с нея.
— Милейди?
— Чу ли това?
— Не.
Ан се обърна и се взря в него, сбърчила вежди. Не можеше да си е въобразила. Тя погледна към най-близката врата.
— Гости ли имаме?
— Не.
— Тогава кой е в тази стая? — попита Ан.
— Никой — отвърна Колдуел.
Но тя отново чу шум. Този път не беше глас, а нещо като драскане по пода, сякаш някой тътреше нещо.
Ан отиде до вратата и се спря нерешително, обзета от внезапен страх. Сърцето й туптеше тревожно. Тя хвана бравата. И в този момент отвътре се чу женски смях.
Слисана, Ан рязко отвори вратата.
Бел изпищя и притисна черната си рокля, която очевидно тъкмо се канеше да облече, към гърдите си.
Ан се вторачи в своята камериерка, която беше само по бельо. Сетне отмести поглед към мъжа, който седеше на леглото. И не успя да сдържи шокирания си вик.
Беше Патрик, облечен само в черния си вечерен панталон — същия, с който го бе видяла на бала у Хардинг.
Тя се вкамени, загубила ума и дума.
Бел се спусна към нея, стиснала роклята като щит пред себе си. Дългата й червена коса бе в пълен безпорядък.
— Милейди! О, моля ви! Моля ви, много съжалявам!
Ан я гледаше втрещена.
Бел падна на колене. Плачеше.