Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Колдуел, моля те прати да повикат доктор Фандридж.
Икономът кимна и бързо излезе от стаята.
И едва тогава се видя, че зад гърба му е застанал Патрик.
Ан впи очи в него. Той отвърна на погледа й. Наглостта му възмути до дън душа, но тя не искаше да подхваща свада, за да ме разстройва Ръдърфорд. Затова се обърна отново към херцога.
— Ваша светлост, ако разбирате какво ви говоря, моля мигне те веднъж.
Клепачите му трепнаха.
Ан се усмихна с огромно облекчение.
— Чудесно! Значи ако не ме разбирате, трябва да мигнете два пъти. Така ще можем да разговаряме, нали?
Херцогът мигна веднъж. Тя кимна.
— Добре. Не знам какво да правя. Случиха се толкова много неща. Дом е в опасност, Ваша светлост. Феърхейвън е казал на всички, че той не е син на Филип. А вчера Феърхейвън е бил убит. Снощи арестуваха Дом.
Очите на Ръдърфорд се разшириха. Изражението на лицето му не се промени, но погледът му — да. В него се изписа шок. А откъм вратата долетя смаяното възклицание на Патрик.
— Какво? — извика той, като пристъпи напред. — Арестували са Дом за убийството на Феърхейвън?
— Да — отвърна Ан с леден тон и отново му обърна гръб. Сега в зениците на херцога гореше решителност. Тя проследи погледа му. Беше насочен към нощното шкафче.
— Какво? — меко попита Ан.
Той отчаяно местеше очи от нея към шкафчето и обратно. Очевидно се опитваше да й каже нещо.
Тя погледна към шкафчето и видя, че на него има паче перо. Обзе я радостно вълнение.
— Можете ли да пишете?
Ръдърфорд мигна два пъти. Въодушевлението й угасна.
— Не знам какво очакваш от Ръдърфорд — обади се Патрик, — но в момента той очевидно не е в състояние да помогне на Дом.
Ан трепна.
Херцогът го стрелна е гневен поглед, сетне отново впери очи в перото.
Внезапно на Ан й хрумна идея.
— Ваша светлост! — извика тя припряно. — Ще изписвам буквите от азбуката, а вие ще мигате по веднъж, когато стигна до правилната. Така ще можете да ми продиктувате онова, което искате да кажете!
Ръдърфорд мигна веднъж. Изглеждаше не по-малко окрилен от нея.
Ан се засмя и стана. След броени мигове вече се бе настанила удобно до стареца с лист хартия, перо и мастилница. Патрик стоеше до нея, но тя бе решила да не му обръща внимание.
Задачата се оказа тежка и мъчителна. Но след двадесетина минути Ан вече разполагаше с десет букви: к-н-и-ж-а-п-и-с-а-л.
— Книжа! — извика тя и скочи от леглото. — В писалището! Херцогът мигна веднъж.
Ан го целуна и прошепна:
— Моля се това да спаси Дом!
Час по-късно, в седем сутринта, Ан вече беше толкова обезкуражена, че бе готова да се откаже. Заедно с Колдуел и Бел беше преровила всички книжа в писалището на херцога, пълно с десетки папки и пликове и със стотици бележки, писма, съобщения и договори. Дори Патрик, който упорито отказваше да си тръгне, помагаше в търсенето, макар и неохотно. Но сред всичките тези книжа нямаше нищо, свързано с настоящия им проблем.
— Може би Ръдърфорд всъщност не ме е разбрал — каза отчаяно Ан. Беше седнала на пода, обградена от разтворени папки и купища хартии.
Колдуел и Бел също седяха на пода, затрупани до коленете с книжа.
— Може да сме пропуснали нещо — отвърна унило икономът.
Патрик стоеше до тях, подпрян на масивното писалище от седемнадесети век. Опитите му да помогне не се отличаваха с ентусиазъм. Скептичното му отношение към усилията на останалите бе повече от очевидно. Ан се бе надявала, че той ще се отегчи и ще си отиде, но Патрик не си тръгваше. Сега обаче той каза:
— Всички вие сте полудели. Ръдърфорд също. Аз се прибирам в къщи.
Бел, която през цялото време упорито не му обръщаше никакво внимание, вдигна поглед към господарката си с нетипично за нея смирение.
— Милейди, нямат ли всички важни лордове тайни чекмеджета в писалищата си?
Ан трепна. Колдуел също трепна и двамата в един глас възкликнаха:
— Тайно чекмедже! — Ан скочи на крака.
Икономът също се изправи, макар и по-бавно. Бел последва примера им.
А Патрик, вместо да си тръгне, се закова на място.
— Да го потърсим — каза Ан.
Започнаха да вадят чекмеджетата едно по едно и да ги преобръщат. Оглеждаха всяко ръбче, Почукваха по всяко дъно, на всяка стена. Ан не можеше да повярва. Изглежда нямаше никакво тайно чекмедже.
— Защо не закусите, милейди? — предложи Колдуел.
— Не. Може би трябва да търсим тайно отделение, не чекмедже — каза Ан, вперила поглед в тежкото палисандрово писалище. То бе собственост на семейството вече повече от двеста години и представляваше истинско произведение на изкуството със своя прекрасно инкрустиран капак и с позлатените си крака — Донесете брадва — нареди тя със съжаление.