Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Колдуел я зяпна слисано.
— Моля?
— Донеси брадва и повикай най-силния от слугите.
Икономът кимна и излезе.
— Ти си луда, Ан — заяви Патрик. — Няма да намериш нищо.
— Ти не искаш да помогнеш на Дом, нали? — попита Ан. Гласът й бе изпълнен с болка.
— А защо да искам? — сряза я той. — Не знам защо самата ти го искаш, след като той е убиец.
Тя преглътна мъчително. Улисана в търсене, не бе намерила време да осмисли подозренията и страховете си, нито упорството на сърцето си, което искаше да вярва в най-доброто вместо в най-лошото.
— Дом още не е осъден. Докато това не стане, той има нужда от моята помощ. Аз съм му съпруга.
— Исусе Христе! Подобно благородство просто не е за вярване! — процеди през зъби Патрик.
Преди Ан да успее да отговори, в стаята влетя Колдуел, следван от един двуметров, тежащ поне сто килограма исполин, който носеше огромна брадва.
— Разбий писалището — нареди му тя.
Без да се колебае, слугата замахна с брадвата и разсече плота на писалището на две. Сетне замахна отново.
— Спри! — извика Ан. Защото през процепа бе съзряла някаква хартия. Очевидно в писалището все пак имаше тайно отделение.
Тя бръкна в цепнатината и измъкна няколко листа хартия Ръцете й трепереха. На първата и последната страница имаше печати.
— Какво пише? — подозрително попита Патрик.
— Не знам. Това са юридически документи. Не мога да кажа от един бегъл поглед — отвърна Ан, отиде до креслото на Ръдърфорд, седна и започна да чете.
А когато привърши, сърцето й беше изпълнено едновременно с тъга и радост. Тя вдигна очи към останалите, които се бяха скупчили около нея и я гледаха очаквателно.
— Е? — подкани я Патрик.
— Това е доказателство, че Дом наистина не е син на Филип, точно както твърдеше Феърхейвън — каза тихо Ан.
Патрик се усмихна.
— Но — продължи тя — на първия му рожден ден Филип го е осиновил. Освен това го е направил свой единствен и законен наследник.
29
Ан вече приключваше с утринния си тоалет, когато чу някаква гълчава долу на улицата под отворения прозорец на стаята й. До слуха й достигнаха шум от спираща карета, гласът на кочияша, който подвикна нещо на конете, нетърпеливото пръхтене на животните и два други мъжки гласа.
Невъзможно! Единият от тях звучеше като гласа на Дом.
Тя се втурна към прозореца, надвеси се, за да вижда добре, и съзря до тротоара позлатената черна каляска на лорд Хардинг. До нея стояха Блейк и Дом, стискаха ръце и разговаряха.
Обзета от огромно облекчение, Ан се обърна, прихвана полите си с ръка и се втурна надолу към стъпалата, нахлувайки във фоайето точно в мига, в който Дом влизаше през входната врата. На прага с просълзени очи и засияло лице го посрещна Колдуел.
— Милорд, сър! Слава на Бога, че отново сте си у дома! — възкликна той и на Ан за миг й се стори, че се кани да се хвърли на врата на своя господар.
Дом кимна.
— Благодаря, Колдуел.
Ан се бе вкопчила в перилата на стълбищния парапет. Сърцето й препускаше в лудешки галоп.
— Милорд! — извика Вериг, който бе дотичал току-що. — Позволете, сър! — Той веднага пое фрака на Дом. — Къде са шапката и ръкавиците ви, милорд?
— Загубих ги — отвърна без колебание Дом. Вериг кимна усмихнато.
— Желаете ли да ви приготвя гореща, ароматизирана вана и да ви донеса закуска в стаята?
Дом кимна и погледна към Ан.
Едва сега тя започваше да обръща внимание на вида му. Беше влязъл, носейки фрака си в ръка. Вратовръзката му я нямаше, а ризата му бе разкопчана почти до кръста и ужасно смачкана. Панталоните му имаха същия плачевен вид. Косата му бе разрошена, над окото му бе паднал един кичур, а лицето му беше изпито и измъчено. Вляво на челюстта му имаше огромен пурпурен оток.
Колко ужасно изглеждаше!
— Дом — прегракнало каза тя.
— Здравей, Ан — поздрави я той, но не помръдна от мястото си.
— Какво стана?
— Блейк дойде в полицията и се закле, че сме прекарали целия следобед заедно. — Гледаше я без да мига. — В един публичен дом.
Ан пребледня. Сетне се взря в очите му. Изглеждаше смазан от умора.
— Добре че е Блейк.
— Да, той е дяволски добър лъжец.
Погледите им се срещнаха. Ан не направи и опит да скрие облекчението си.
— Оттеглиха ли обвинението срещу теб?