Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Обърни се — заповяда й Блейк.
Фелисити се поколеба само миг, преди да се подчини и да се обърне с лице към огледалото. Никога досега не се бе виждала такава — поруменяла от възбуда, със замъглен поглед и разголена гръд, и в същото време облечена в пищна вечерна рокля със скъпоценни перлени накити. Блейк я гледаше в огледалото — прекрасен, ужасен, с блеснали сини очи. Но в свитите му очи имаше нещо жестоко.
Слабините й пламтяха, боляха я. Тя се вкопчи в ръба на мраморния плот, питайки се какво се кани да прави с нея Блейк Той започна бавно да вдига полите на розовата й сатенена рокля, заедно с черната копринена фуста под нея.
Фелисити остана почти без дъх. Ръцете му вече бяха на кринолина й и го дърпаха яростно.
— Махни тези проклети обръчи — изръмжа той.
Тя отново се подчини.
Блейк метна обръчите на кринолина зад гърба си. Те се търколиха, удариха се в стената и паднаха на пода.
Погледите им се срещнаха в огледалото. И тогава Фелисити усети как той сваля копринените й кюлоти. Пръстите му докоснаха за миг клитора й. Тя изпъшка.
— Разкрачи се.
Фелисити го стори веднага.
Ръцете му се плъзнаха по голите й хълбоци, сетне между бедрата й. Тя впи нокти в мраморната масичка. Дългите му пръст я погалиха поовлажнелите, набъбнали гънки на клитора й. Фелисити затвори очи и изви гръбнак като котка.
Той я целуна по шията, без да спира да я гали. Изведнъж тя почувства члена му между хълбоците си и рязко отвори очи. Блейк захапа нежно кожата над ключицата й, търкайки пениса си в нея. Беше огромен, невероятно твърд.
И тогава той докосна съвсем лекичко клитора й.
Фелисити изкрещя и се стовари по очи върху масичката, разтърсвана от оргазъм. Блейк я сграбчи за хълбоците.
— Дръж се.
— Да — проплака тя, притиснала лице към студения мрамор Тялото й продължаваше да се тресе конвулсивно.
Внезапното му, рязко проникване я тласна към огледалото. И я накара отново да заплаче от удоволствие.
— Господи — промърмори той, като се намести удобно в нея. — Май отдавна не си го правила, скъпа?
— Да, проклет да си, Блейк, не спирай! — извика Фелисити.
— Както вече казах, на твоите заповеди — отвърна Блейк и за почна да се движи в нея с мощни, но овладени тласъци. Тя отвори очи и го погледна в огледалото. Красивото му лице бе изопнато от напрежение. Ръцете му сграбчиха гърдите й и ги стиснаха. Ритъмът на тласъците му се усили.
После той внезапно излезе от нея и пъхна ръка между бедрата й. Нов оргазъм разтърси тялото й. Крясъците й изпълниха малката стая.
Блейк я дръпна от масичката и я простря по гръб на килима. Нищо не усети. Беше изпаднала в странно, замаяно състояние. Не можеше да помръдне, сякаш бе упоена. Но до слуха й някъде много отдалеч достигна гласът на Блейк, който мълвеше името й.
— Можеш ли да издържиш още малко? — попита той с лека усмивка. — Боя се, че тепърва започвам.
Фелисити вдигна разширените си от изумление очи към него.
На бузите му отново се появиха трапчинки. Смееше се.
— Сега ще видим дали си жена, достойна за мъж като мен — предизвикателно каза той.
Макар и обгърната от пламъците на огнено, непоносимо желание, тя успя да отговори:
— Въпросът е дали ти си мъж, достоен за мен.
Блейк се ухили и бавно плъзна члена си дълбоко в нея. Сетне също толкова бавно го извади навън.
— Мисля, че да. Но щом настояваш, ще трябва просто да го докажа.
Ан чу църковните камбани, които отброяваха полунощния час и почувства невероятно облекчение. Балът й се струваше безкраен. Двамата с Дом не бяха танцували повече; Ан бездруго щеше да откаже, ако Дом й бе предложил, но той не го и стори. Стояха и наблюдаваха танцуващите двойки и останалите гости, разходиха се за малко в градината и направиха опит да хапнат от студения бюфет. Но Ан нямаше апетит, Дом също. Все пак петима джентълмени, между които и домакинът лорд Хардинг, бяха нарушили всеобщото високомерно мълчание спрямо тях и бяха дошли да поговорят с Дом, да му изкажат съжалението си за болестта на херцога и да бъдат представени на Ан. Блейк също бе разговарят с тях близо час. Патрик беше изчезнал.
— Дом, да си вървим — подкани го Ан, когато камбаните замлъкнаха.
— И на мен ми дойде до гуша — съгласи се Дом, хвана я под ръка и си запроправя път през тълпата. Излязоха във фоайето. Внезапно обаче той се закова на място.
До входната врата стояха двама полицаи, а един дребен и набит мъж, облечен в зле скроен костюм, разговаряше с графа. До тях бе застанал икономът на Хардинг. Когато Ан и Дом се появиха на стъпалата, всички вдигнаха глави към тях и млъкнаха.