Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Тя се вцепени.
— Моля те, остани. — Погледите им се срещнаха. — Не ме оставяй — каза той.
Фелисити се усмихна на отражението си в огледалото, поставено над бялата мраморна тоалетна масичка, сетне нацупи капризно устни. Когато свърши е гримасите, тя отвори обсипаната си с мъниста мрежеста чантичка и извади кутийка с руж. Нанесе малко от него на устните си, огледа се критично, после начерви и бузите си. Накрая се усмихна отново, доволна от това, което виждаше в огледалото, и приглади тъмнорозовия си сатенен корсет. Обичаше сладострастното усещане, което й даваше допирът до хладната материя, затова плъзна още веднъж ръка по корсета си. Зърната на гърдите й настръхнаха.
Фелисити впери очи в огледалото. Корсетът прилепваше съвършено към тялото й — без нито една гънчица или шев. Големите й зърна изпъкваха съвсем ясно — твърди, набъбнали. Тази вечер бе решила да не носи нищо под корсета.
Тя присви очи и смъкна деколтето си още по-ниско. Чудеше се как ли би реагирал Блейк, ако я видеше тази вечер. А той трябваше да е някъде тук — нали това бе балът на собствения му баща.
Не че Блейк я интересуваше, естествено. Мъжът, който я интересуваше, бе Дом.
Фелисити, разбира се, бе чула слуховете, но не им вярваше. А дори да бяха верни, тя все пак трябваше да си отмъсти на Ан.
— Мисля, че би могла да го дръпнеш още няколко милиметра по-надолу и пак да претендираш, че изглеждаш що-годе благоприлично — измърмори Блейк.
Фелисити подскочи и веднага съзря отражението му в огледалото. От устните й се отрони ужасено възклицание. Беше застанал точно зад нея, небрежно подпрян на вратата на тоалетната, и й се усмихваше. Очите му блестяха одобрително.
— Не намираш ли? — попита той.
Тя се обърна и се притисна толкова силно към мраморната масичка, че твърдият ръб се вряза в хълбоците й.
— Какво правиш тук?
На бузите му се появиха трапчинки.
— Ами… истината е, че те проследих, скъпа, и че всъщност възнамерявах да ти разкрия присъствието си много по-рано. Но винаги съм имал слабост към жени, които се занимават с тоалета си — каза Блейк. Белите му зъби проблеснаха в усмивка. — А после стана много интересно. — Той плъзна поглед надолу, без дори да се опита да скрие, че съзерцава гърдите й.
— Прекалено си дързък — каза Фелисити, но далеч не толкова натъртено, колкото бе възнамерявала.
— Но точно това ти харесва в мен.
— Нищо в теб не ми харесва.
Блейк се разсмя, отдели се от стената и бавно тръгна към нея.
Фелисити изтръпна. Знаеше какво ще последва. Играта, която играеха двамата, бе продължила твърде дълго, бе стигнала, твърде далеч. Пулсът й се ускори. Тялото й пламна.
— Ами ако някой реши да влезе? — чу тя собствения си дрезгав глас.
Той застана пред нея и небрежно уви една от русите й къдрици около пръста си.
— Вратата е заключена. Ако някой се опита да влезе, или ще се обезкуражи и ще си тръгне, или — ако прояви упорство — ще занемее.
Фелисити преглътна.
— Изобщо не те е грижа, че някой може да разбере какво правим тук, нали?
Блейк сви рамене и пусна кичура й.
— Не. А теб?
Фелисити го гледаше онемяла. Кръвта във вените й пулсираше възбудено.
— Ти си нетърпим — прошепна тя.
— М-м-м — измърка той, като докосна ключицата й с върха на пръстите си. Очите му бяха приковани в лицето й. — Да, аз съм напълно нетърпим. Точно както ти искаш.
— Аз… не искам… нищо — отпаднало промълви Фелисити.
— Лъжкиня. — Блейк се усмихна и прокара пръст надолу по голата й гръд. Тя задиша тежко. Кожата й настръхна. Пръстът му погали невероятно нежно заобления връх на пищния й бюст, сетне стигна до ръба на корсета й и се спря. Гласът му стана съвсем тих. — Аз пък мисля, че искаш да направя това… и това. — Без да откъсва пронизващия си поглед от лицето й, той рязко дръпна корсета надолу. Зърната на гърдите й изскочиха. Блейк лекичко докосна едното с палец.
Тя изстена.
— Прав ли съм? — попита той с усмивка, като вдигна дългите си мигли и я погледна право в очите.
Фелисити впери безпомощно поглед в пръста му, който едва докосваше гръдта й.
— Моля те — дочу тя собствения си отчаян глас.
— На вашите заповеди, мадам — каза Блейк, наведе глава и засмука зърното й.
Фелисити притисна главата му към себе си. Коленете й се подкосиха. Блейк я държеше с една ръка, без да прекъсва сладостното изтезание. Устните му я мачкаха, лижеха, смучеха, целуваха.
Внезапно обаче той рязко вдигна глава и я погледна.
— Блейк! — извика тя и впи нокти във врата му.