Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Мадам, не съм искала да сторя нищо лошо. О, Божичко!
Ан беше спряла да диша. Погледна отново към Патрик. Той бе станал от леглото и обличаше ризата си. И не изглеждаше ни най-малко притеснен от факта, че го бяха хванали с камериерката й.
— Как можа? — успя най-после да прошепне Ан. Не на Бел, а на своя братовчед.
Патрик сви рамене.
— Аз съм мъж, Ан.
— Мадам! — Бел продължаваше да стои на колене пред господарката си. Ръцете й се вкопчиха в полите на Ан. Тялото й се разтресе от ридания. — Зная, че това е грях, ужасен грях, и толкова съжалявам! О, моля ви, простете ми!
Колдуел пристъпи до Ан и каза с гневен глас:
— Стани. Не докосвай нейно благородие. Уволнена си. Ще се погрижа да си получиш заплатата.
Бел изпищя ужасено.
— Не! — Ан пое дълбоко дъх. Погледът й срещна нетрепващия, почти доволен поглед Патрик. — От колко време продължава това?
Патрик се усмихна и отново сви рамене.
— Не много! — извика Бел. — Само от няколко седмици. От погребението насам.
От погребението на Филип… Откакто Дом се бе завърнал у дома. Ан изпита внезапно съжаление към камериерката си.
— Обеща ли ти да се ожени за теб?
— О, не — отвърна Бел. — А даже да ми беше обещал, аз не съм толкова глупава, та да повярвам, че един лорд ще се принизи чак дотам, че да се ожени за мен.
— Тогава защо, Бел? — възкликна тъжно Ан. Обичаше своята камериерка. Не можеше да си обясни случилото се.
Бел отново се разплака.
— Чувствах се самотна, мадам.
Ан също изпитваше желание да заплаче. Тя хвана ръката на момичето и го изправи на крака.
— Няма да загубиш работата си, Бел. Ти означаваш много за мен. Но си направила огромна грешка. Напълно непристойно е за една неомъжена жена да отдава тялото си на който и да било мъж. Напълно непристойно е да го правиш в моята къща.
— Знам! О, благодаря ви! — извика Бел. Изглеждаше така, сякаш копнееше да се хвърли на врата на господарката си. Ан се усмихна и я прегърна нежно. Бел отпусна глава на рамото й.
Ан погледна към Патрик.
— Теб също не мога да те разбера.
— Не, не би могла. — Той навлече ризата си. — Ти ме отблъсна, Ан. Подирих утеха и ласки в прегръдките на друга, а сега ти искаш да ме лишиш и от тях.
— Бел е моя камериерка — гневно извика Ан. — Ти си се възползвал от нея. Наранил си я. Това можеше да й струва работата.
— Но не стана така, нали?
Ан го изгледа яростно, сетне се обърна и тръгна към вратата. На прага обаче се спря.
— Когато приключиш с обличането, можеш да си вървиш.
— Пъдиш ме от тази къща? — попита смаяно Патрик.
Тя се поколеба. Спомни си как Дом бе изгонил Патрик от дома им — и то не веднъж, а два пъти. Спомни си, че доскоро Патрик беше най-добрият й приятел.
— Не. Просто те моля да си отидеш. Имам да разрешавам важни семейни въпроси.
Лицето му се изопна. Той се приближи до нея.
— Аз съм част от семейството, Ан. Не можеш да ме изхвърлиш.
— Не желая да се караме — каза Ан и му обърна гръб. — Бел, щом се облечеш, можеш да дойдеш при мен както обикновено. Аз отивам при херцога.
С тези думи тя напусна стаята. Чувстваше се ужасно. Патрик беше негодник. Оказваше се, че въобще не го е познавала.
Колдуел бе помогнал на Ръдърфорд да се надигне и бе подпрял гърба му с възглавници. Кехлибарените очи на херцога бяха отворени широко и гледаха умоляващо. Ан се втурна към него, сграбчи ръцете му и за нейна огромна радост усети, как той ги стисва съвсем лекичко.
— Ваша светлост! Слава на Бога, че дойдохте в съзнание!
Но Ръдърфорд мълчеше. Очите му се взираха в нея отчаяно, умолително. Ан веднага проумя, че той не може да говори. И че иска да й каже нещо.
Радостта й се смени със смут. Беше се надявала, кой знае защо, че херцогът се е възстановил напълно.
Тя приседна на леглото до него.
— Ваша светлост, можете ли изобщо да се движите?
Той продължаваше да я гледа втренчено. В очите му имаше огромна болка.
Ан се насили да се усмихне и да запази бодрия си тон.
— Ваша светлост, моля ви, покажете ми дали можете да размърдате пръстите си — каза тя и впери съсредоточено поглед в ръката му, която лежеше отпусната напълно неподвижно върху златистата завивка. Изведнъж един от пръстите трепна едва доловимо. Ан се усмихна отново — и пак толкова принудено. — Това е чудесно. Мисля, че сте на път да оздравеете, Ваша светлост.
Ръдърфорд я гледаше с ококорени очи. Ан нямаше представа дали му казва истината или не. Херцогът бе дошъл в съзнание, но беше почти напълно парализиран. Изобщо не се знаеше доколко разбира това, което му се говори. Тя се обърна, като внимаваше да не сваля радостното изражение от лицето си.