Скандал

Ан го гледаше втренчено, пребледняла като платно. Не, Дом не можеше да е убил Матю Феърхейвън! Не можеше!

Усетил погледа й, Дом рязко се извърна към нея. Тя знаеше, ужасът е изписан на лицето й, но не бе способна да го скрие. Той е намръщи, а изражението му стана още по-мрачно и гневно. Хопър се обърна към всички присъстващи.

— Било е убийство — обяви той. — Умрял е днес следобед. Открили са тялото му в Ковънт Гардън. Според съдебния лекар причината за смъртта е удар по главата.

Ан трепна. Зави й се свят. Нима Дом все пак бе убиец? Не беше ли това поредното, решителното доказателство? Тя облиза пресъхналите си устни и успя да промълви тихо:

— Съпругът ми… съпругът ми не го е направил. — Но не звучеше убедено.

Дом отмести очи от нея и се взря в Хопър.

— Но аз, разбира се, съм най-вероятният извършител. В края на краищата, кой има най-голям интерес да затвори устата на Феърхейвън?

— Дом, престани — прошепна Ан.

Той не й обърна внимание.

— Дом — намеси се Хардинг, — предлагам ти да не казваш нищо, преди да си се срещнал с адвоката си.

— Аз не съм го убил — решително заяви Дом.

— Сър — каза Хопър, — един гражданин е съобщил в полицията, че ви е видял да се карате с Феърхейвън днес следобед.

Ан ококори очи.

— Това е лъжа — каза Дом.

— Имало ли е свада между вас и Феърхейвън? — попита Хопър.

— Да — троснато отвърна Дом. — Но сутринта, не следобед. И то в неговия дом, а не в Ковънт Гардън. И не съм го удрял.

— Съжалявам, сър. Предполагам, че знаете закона. Законът е ясен. Съдебният лекар установява, че смъртта е резултат от убийство, и има свидетел, уличаващ вас за извършител. Освен това вижте какво е било намерено в ръката на Феърхейвън. Ваше е, нали? — Хопър бръкна в джоба си и протегна ръка.

От устните на Ан се отрони сподавено възклицание. Върху дланта на инспектора лежеше сапфирено копче за ръкавели. Беше досущ еднакво с копчетата на ризата на Дом.

— Сър?

— Да — процеди през зъби Дом. — Мое е.