Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Не, след месец — засмя се вампирът. — Забрави ли, че сме малко ограничени във времето? А като прибавим заниманията ти със забранените артефакти, важен е едва ли не всеки час.
Да, нещо се отпуснах. Прав беше!
Скочих от леглото и започнах трескаво да навличам ливреята.
— Къде хукна в такъв вид? — с любопитство попита Велхеор.
— Натам — махнах с ръка към предполагаемото местоположение на земята на вампирите.
— Там — Велхеор повтори движението ми — в този вид на парчета ще те разкъсат. Мислиш, че в земята на вампирите Майсторите са желани гости?
Озадачено се почесах по главата:
— Грешката е моя. Но какво тогава да облека?
— Това — той ми подаде малък пакет. — Такива дрехи обикновено носят обърнатите слуги.
— Слуги?!
— Проблем със слуха ли имаш? — насмешливо попита вампирът. — Да, ще пътуваш през земите на вампирите като мой слуга. Това е най-безопасният вариант за теб.
— Щом казваш, господарю мой — пошегувах се аз.
— Точно така, точно така. Тренирай. След това ще отработим и правилното лъскане на обувки и поднасянето на чехли.
— Непременно — измърморих аз и се преоблякох в дадените ми от Велхеор дрехи.
Между другото, те се оказаха изненадващо удобни, може би дори прекалено. Уж най-обикновени панталони, риза и наметало, но изобщо не ограничаваха движенията и така хитро обхващаха тялото, че изпитах чувството, сякаш съм станал по-силен.
— Странно усещане — споделих с вампира. — Трудно е да се опише, но сякаш…
— Силите ти са се увеличили? — лукаво попита той. — Наистина е така. Тези дрехи са от специален материал. Както знаеш, при прилагането на много техники от Изкуството претоварванията са прекалено големи и има опасност от увреждане на мускулите и сухожилията. Това е излечимо, но по време на битка понякога и части от секундата са фатални, така че нашите дрехи са изчислени за компенсиране на тези натоварвания. Освен това, тъканта може да издържи на всички известни ни изменения на формата, а в случай на нанесена сериозна рана с увреждане на вътрешните органи — те няма да изпаднат, а ще бъдат фиксирани със самозашиващ се материал.
— Няма да изпаднат — повторих като ехо, пъхайки по джобовете си най-различни полезни неща, в това число и картата за търсене на откраднатия медальон. — Е, много ме успокои. Ако не изпаднат, тогава, разбира се…
— Между другото, плащът си има и минуси — ярките цветове, специално за да се придвижваш през човешките градове без привличащия вниманието черен цвят, който заедно със скритото от качулка лице нервира доста хора — той изчака, докато свърша с проучването на странната тъкан, и продължи: — И така, с дрехите приключихме. Но имам още нещо за теб. Считай го за подарък — малко зловещо произнесе вампирът. — И имай предвид, че това е много голяма чест.
Доста странен тон, забелязах подозрително, сякаш не ставаше дума за оказване на чест, а за наказание. Може би не ми трябваха такива подаръци?
Междувременно вампирът извади от пазвата си още един пакет и ми го подаде. Внимателно поех подаръка и отгърнах плата. Видях доста необичайна черна кожена кания, с леко извита форма. Хванах съвсем обикновената, без излишни украшения дръжка, и изтеглих тъмното острие.
— Да, вече съм виждал такова ножче в Алиса — спомних си аз, въртейки го в ръка.
Велхеор протегна ръка с дланта нагоре и бавно я сви в юмрук:
— Ако бях малко по-добър, в отговор на такова неуважително отношение към древното вампирско оръжие твоята глава вече щеше да се търкаля на пода.
Ох, дракон да го вземе, така и не успях да се науча да разпознавам кога се шегува и кога говори сериозно.
— Извинявай — казах бързо.
— Извинението не е достатъчно — зловещо каза вампирът. — Подобно отношение може да се измие само с кръв!
Преди не успея да направя каквото и да е, Велхеор грабна ножа от ръката ми и с мълниеносно движение ме поряза над китката. Не ме спаси дори прехвалената вампирска тъкан.
— Какво?! — извиках аз. — Нали се извиних!
— Спокойно, това не е наказание — „успокои“ ме вампирът. — Кукри трябва да почувства кръвта на новия си господар.
Докоснах ръката си и с изненада установих, че тъканта се беше възстановила и буквално беше стегнала ръката ми на мястото на порязването.
— Кукри? — вдигнах вежди аз.
— Да, това е името на ножчето, както го нарече. Реших да ти подаря кукри на нашия клан, за да избегнеш някои затруднения в земите на вампирите.
— Как ще ми помогне на мен този н… — аз стреснато погледнах към вампира и бързо се поправих: — … кукри?
— Ако се вгледаш в острието, ще видиш едно сложно сплитане — това са отличителните знаци на клана Хеор и моят личен. Така всеки кукри показва принадлежността си към даден клан и към конкретен Висш, могат да го получат само избрани вампири.