Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Това става по цялата територия на Пограничните райони — отбеляза аристократът. — Вчера получих информация от островите в Шарено море — пиратите започнали да използват нови заклинания, които значително усложняват живота на нашите корабни Майстори.
Майстор Ревел прокара ръка над масата, извиквайки триизмерна карта на Империята на Елирите.
— Вече заловихме групите нисши вампири в Крайдол, Лайминг, няколко села и дори в столицата. Всички притежаваха незаконни артефакти, и във всяка група само един вампир знаеше откъде идват.
— Разпитахте ли ги?
— Разбира се. Но за съжаление, паметта им беше блокирана с много силен психоблок. Нашите специалисти така и не успяха да извлекат необходимата информация. Всички разпитвани умряха.
Аристократът се наведе напред с интерес:
— Кой би могъл да постави такива психични блокове? Доколкото ми е известно, само специалистите от Шатер са толкова сведущи в тази материя.
— От една страна, логично — съгласи се Майстор Ревел. — Но е прекалено явно… може би някой иска да мислим така.
— Каква е разликата? — продължи аристократът. — Главното е, че нисшите вампири добавят масло в запаления от нас огън, а това не е толкова лошо.
Майсторът внимателно го погледна:
— А възможно ли е по някакъв начин да сте взели участие в това?
— Шегуваш ли се? — усмихна се с крайчеца на устните си съветник Митис. — Защо ми е да го правя? Вече постигнахме всичко, което искахме. Между другото, утре ще вкарам в Съвета предложение за въвеждане на военно положение в Империята, и тогава ще можем да реализираме всички наши планове… Така, а какво става с Фонтана на съдбата?
— След седмица ще бъде изцяло на ваше разположение — отговори Майстор Ревел, преструвайки се, че не забелязва рязката смяна на темата. — Веднага щом освободим Прокълнатата къща от първокурсниците, нашите хора ще инсталират телепорт, настроен на вашия кабинет.
— Надявам се, че в къщата няма да има чужди очи и уши?
— Тя е собственост на Академията и ще бъде запечатана веднага след заминаването на учениците към форт Скол.
— Отлично. Нямам търпение да изследвам този артефакт.
Вампирът беше бесен от шатерската архитектура — най-често едноетажни постройки, продължаващи дълбоко под земята. Поради това предвижването из града ставаше доста по-трудно, да не говорим да се проникне в някоя сграда. Друго беше в Империята — скачаш по покривите колкото си искаш, влизаш в къщите през прозореца.
Канмиир беше се притиснал до стената и с тихи стъпки се придвижваше към центъра на града. По незнайна причина тайната квартира се намираше точно там. Движението беше затруднено и от факта, че градът беше осеян с кули, на всяка от които беше качен внимателно следящ за реда стражник. И под внимателно се разбираше денонощно бдение, а не безгрижно оглеждане на околността в паузите между сън и хранене. За съжаление, дори Висшите вампири не притежаваха способността да стават напълно невидими и затова Канмиир загуби почти три часа за разстояние, което местен жител би минал за десетина минути. Криейки се в сенките, ползвайки уменията си да променя формата си и да отблъсква чуждите погледи, той се промъкваше в дълбините на вражеския град. Макар и политическите отношения между Шатер и Империята все още да не бяха стигнали до състояние на обявена война, всеки нечовек, било той друид, трол или вампир, се явяваше за жителите на Шатер малко или много личен враг. Расовата ненавист, усилена от вековния религиозен култ, не оставяше никакво място за преговори.
Най-накрая стигна до търсената къща. Една от многото абсолютно еднакви постройки, различаваща се от събратята си само по табелката с името на улицата и номера на къщата.
Улица „Чистота и ред“, номер 4.
„Да, тук всички улици са такива — отвлечено си помисли вампирът. — Като излизани, сякаш в Шатер, както и в Лита, за почистване се използва магия“. Въпреки че това беше просто невъзможно — шатерци отричаха всякакво използване на магия в ежедневието. Единственото нещо, което, според тях, оправдаваше използването на „проклетите сили“, беше войната срещу неверниците. Магията активно се изучаваше и използваше за отбраната на страната, в това число и с превантивна цел, нали беше добре известно, че най-добрата защита е нападението.
След като почука по уговорения начин, вампирът буквално се плъзна в отворилата се врата. Вътре беше тъмно, но това изобщо не пречеше на Канмиир. Колкото и да е странно, присъстващите също много добре виждаха в тъмното. Не, не бяха вампири, просто в Шатер работеха най-добрите магьосници-шпиони, готови практически на всичко. В малкия склад се бяха събрали трима от най-законспирираните агенти на Империята в Шатерския халифат. Бяха облечени с нищо незабележими дрехи, с нахлузени до брадичката качулки. С оглед на факта, че следователите в Шатер владееха до съвършенство менталните техники, шпионите никога не показваха лицата си и използваха сложна система за шифроване и предаване на съобщенията. Може би за първи път, откакто работеха в Шатер, те се срещаха лице в лице. За това настоя Канмиир, тримата агенти все още се чувстваха не на място, нарушавайки установените правила.