Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Инквизиторите веднага се ориентираха кой е най-опасният им противник и насочиха към черното създание цялата мощ на атакуващите си заклинания. Черната смърт дори не забеляза сложността на заклинанията, разбили се в нейната броня и разпръснали безброй искри. Вдигайки нагоре ръцете си с извиващи се зъбати пръсти, тя нададе противния си писък. Подхванаха го и мъртвите магове, от чийто отворени уста се показаха същите зъбати змии.
Готовите за всяка изненада Инквизитори бързо се отърсиха от вцепенението си, но на Черната смърт краткото забавяне й беше предостатъчно. Съществото със светкавично движение се приближи до нападателите и ги хвана за главите, с лекота преодолявайки всички магически щитове. Зъбатите пръсти-змии без забавяне се вмъкнаха в още живите хора. Виковете на болка бързо отстъпиха място на приглушени хрипове, а след това помещението отново бе огласено от противния писък. Сега вече на подчинение на Черната смърт бяха пет мъртви магьосника. Обкръжилите къщата хора все още не бяха разбрали какво точно се беше случило вътре, когато подчинените на съществото тела изскочиха навън и започнаха методично да унищожават всичко наоколо, опитвайки се да пробият изградения около сградата щит, блокиращ достъпа на магическа енергия. Вампирът не виждаше случващото се навън, но прекрасно чуваше звуците на битката и усещаше използването на силни заклинания.
Черната смърт все още беше вътре. Тя отново обърна глава към мястото, където се беше сврял превърналия се в аморфно тяло вампир, карайки Канмиир да се чувства не особено уютно. За страх изобщо не можеше да се говори — вампирът знаеше, че ще може да се справи с това нещо без особени проблеми, но от Черната смърт все пак се носеше нещо гадно.
Когато звуците на битката отвън започнаха да затихват, съществото с тихо пукане изчезна от сградата, телепортирайки се навън. Изглежда, че вече имаше още няколко марионетки.
„Никак не е зле — със задоволство си помисли вампирът, промъквайки се през въздухопровода към долните етажи. — Изпитанията в Крайдол позволиха да се коригира поведението на съществата и да ги направи по-ефективни. Шатерският халифат ще има много сериозни проблеми. Може би дори щях да им съчувствам малко, само ако можех…“
Действие 1
Седях в стаята и се опитвах да събера мислите си, което не беше много лесно, защото цялото тяло ме болеше така, сякаш ме бяха налагали в продължение на няколко часа. Не мога да кажа точно какво се беше случило, когато освободих не докрай оформеното сплитане. Очевидно двете атакуващи заклинания бяха влезли в резонанс и в резултат се беше получил силен взрив. За наше щастие, друидите като по чудо бяха успели да реагират и да всмучат част от енергията в Единичния купол, защитавайки зрителите. А нас с Грон здравата ни засегна, при това мен в доста по-малка степен. Спаси ме това, че не тръгнах да се крия зад щитове. Затова пък защитните заклинания на Грон също бяха встъпили в реакция и бяха увеличили неприятностите му. Мисля, че ако сравним нараняванията си, спокойно можех да се смятам за законен победител. Впрочем това събитие беше малко помрачено от факта, че друидите с лекота заличиха всички рани на Грон, докато аз цял ден се търкалях в безсъзнание. Моите изменения бяха толкова напреднали, че Мелисия не успя да излекува нито една рана.
Едва привечер дойдох на себе си, хапнах под зоркия поглед на Мелисия някакъв зелен буламач и най-накрая ми позволиха да поговоря с приятелите си. Те ми разказаха колко впечатляващ е изглеждал краткият ни двубой. Между другото, наложи се да посветим Мелисия в тайната ми, тъй като друидката и без това всичко разбра още като започна лечението. Е, по-точно, когато се опита да започне…
А след като най-накрая се наприказвахме и обсъдихме всичко, за което се сетихме, при мен надникна и Велхеор:
— Добри фойерверки направи в чест на празника. Зарадва стареца.
Не знам как вампирът беше успял да заобиколи защитата, но влезе в стаята през прозореца.
— Радвам се, че поне на някой му е харесало — въздъхнах аз.
— Да, весело беше — потвърди вампирът. — И съм много доволен, че на теб, а не на мен, ще се наложи да обясняваш на третокурсниците как изобщо може да се случи такова нещо и що за заклинание използва.
О, бях забравил за това! Това, че до този момент не бяха дошли да ме питат изобщо не означаваше, че нямат въпроси.
— Впрочем, това ще почака до нашето завръщане — продължи Велхеор. — Събирай си вещите и да се махаме оттук.
— Точно сега ли? — изненадах се аз.