Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Ричър се обърна. Вратата, през която беше влязъл, имаше две сини кръгчета.
Напрегна слух, но не долови нищо. Пое си дъх, преброи до три и тръгна напред. Към втората врата вдясно. Евтина, серийно производство. С тънка хромирана дръжка. Синьото кръгче беше залепено на нивото на очите.
Натисна дръжката и бутна вратата. Озова се в доста просторна стая. Празна. Нямаше хора. Нямаше мебели. Нямаше нищо освен това, което си е било винаги там — поредната оригинална врата, вкопана дълбоко в страничната стена. Абсолютно еднаква с предишните две, които беше видял. С широка стоманена рамка, наподобяваща отделен тунел, с избледняло от времето ламинирано покритие, с брава от тежка стомана. Очевидно сините кръгчета бяха указателни знаци за по-удобно прехвърляне от една камера в друга. Предназначени за заети хора. Вратата на гаража беше маркирана с две кръгчета, защото осигуряваше достъп наляво и надясно. Страничният достъп бе изключително ефикасно улеснение. Както сега, така и в годините, когато ракетите имаха постоянно присъствие в земната атмосфера. Би било глупаво техническите екипи да изминават цялото разстояние до изхода от съответната камера, за да се върнат обратно в съседната. Далеч по-лесно бе да пресекат направо. През врати, разположени на двайсетина метра една от друга. Явно някой от строителните инженери се беше досетил за това. Преди много години. А може би и архитектите преди него, обозначили съответните проходи още на чертожната маса.
Ричър се намираше в стая от дясната страна на коридора. Вратата ѝ също беше покрита с прозрачен найлон — както онази, която беше видял в гаража. Залепена по същия начин с дебело тиксо. С изобилие от тиксо.
По неизвестни причини.
В джоба си имаше ключовете от два различни мотела. Единият от мотела на дебелия мъж в Айова, другият от карантинното заведение на ФБР в Канзас. Ключът от Айова беше по-остър. Ръбовете му не бяха добре загладени със струг. Вероятно беше дубликат. Някой от гостите си бе тръгнал с оригиналния ключ в джоба. Или пък дебелият просто си падаше по възможно най-евтините модели.
Притисна с длан найлона към ламинираното покритие и драсна с ключа. Появиха се множество миниатюрни мехурчета. Ключът продължи своята работа. Образува се дупка, в която той пъхна пръсти и започна да дърпа встрани. Найлонът се оказа много здрав. Някаква специална изработка, която нямаше нищо общо с тънките листове, използвани при боядисване. По-скоро приличаше на материята, използвана за вакуумиране на хранителни продукти. Беше виждал как хората се борят с нея и проклинат супермаркетите, които би трябвало да продават ножове със сгъваемо острие заедно със саламите. Успя да разшири дупката до двайсет и пет сантиметра, но мехурчетата изчезнаха и найлонът отново се оказа плътно залепнал за ламината. Наложи се пак да използва ключа. Но този път си извлече съответните поуки и смени техниката. Няколко сантиметра дупчене, няколко сантиметра разкъсване. При разкъсването пъхваше ключа между зъбите си. В крайна сметка успя да се справи. Процепът започваше от горната рамка и свършваше на сантиметри от долната. Крив и назъбен, но достатъчно широк, за да пропусне тялото му.
Най-напред протегна ръка и натисна масивната брава. После бутна вратата с длан. Отвъд нея цареше пълен мрак. Лъхна го студен въздух, което говореше за огромно пространство с дебели стени.
Застана странично и успя да се промуши през дебелия найлон. Най-напред беше глокът, после десният му крак, следван от дясното рамо и главата. Последни минаха лявата ръка и левият крак. Сетне дойде ред на сетивата. Затвори вратата и опипа стената за някакъв електрически ключ. Беше сигурен, че трябва да има такъв. Някогашните архитекти, наведени над чертожните маси с подострени моливи, нямаше как да пропуснат подобен детайл. А схемата на електрическа мрежа със сигурност бе изпълнила цял отделен чертеж.
Натъкна се на вкопана в стената стоманена тръба, покрита с дебел слой боя, прашна и студена. Плъзна пръсти по нея и напипа квадратна метална кутия с размери десет на десет сантиметра, по средата с копче от още по-студен метал, най-вероятно месинг.
Натисна го и осветлението се включи.
73
Третата камера беше в оригиналния си вид. Без шперплатови прегради и допълнителни врати. Просто един тунел с дъговидна форма, широк дванайсет и дълъг сто и двайсет метра. Висок малко над човешки бой при стените и десетина метра в средата. Излят от бетон, със следи от дъсчен кофраж, както от външната страна. Небоядисан и вече не толкова твърд и суров след няколко десетилетия живот. Пожълтял и прашен. Сляпа стена в дъното, блиндирани портали в началото, оборудвани със същите механизми, които Ричър беше използвал в централния тунел.