Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Захвърли празния колт и свали другия от рамото си. Дойде време за посещение на първата камера, помисли си той. Това ще продължава да ги държи в неведение. Хлътна обратно през вратата със синьото кръгче. Зад нея се оказа поредното помещение, замислено като стая и използвано като фоайе.
Но то не беше празно.
Вътре имаше стълбище.
Метално, стръмно, наподобяващо корабен трап. Горният му край чезнеше във вертикална шахта по посока на бетонния покрив. На върха на шахтата се виждаше квадратен люк от масивна стомана, оборудван с носещи конзоли, пружини и въртящо се колело, като при подводниците. Беше затворен. Вероятно издут от другата страна, помисли си Ричър. Проектиран така, че да се запечата под пулсиращия натиск на взривната вълна.
Колелото задвижваше сложна система от куки и стоманени езичета, подредени около ръба на капака. В момента люкът беше отключен. Това личеше съвсем ясно, защото куките и езичетата се намираха в неутрално положение. Хората на покрива просто го бяха затворили, за да не се вижда светлината под него. За да съхранят остротата на зрението си, като в същото време останат невидими. Не го бяха залостили, за да могат да се приберат обратно. Просто и логично.
Още по-просто и логично беше да изтича нагоре по стълбата и да завърти колелото. Така хората от другата страна на люка щяха да си останат на покрива. А той щеше да продължи дейността си във вътрешността на сградата, без да мисли за тях.
Но там горе беше и снайперистът. Стиснал М14 в ръце, с един патрон по-малко в пълнителя, със самодоволна усмивка след попадението си.
Ричър изключи осветлението във фоайето. Изчака четири секунди, за да се разширят зениците му, после още една цяла минута — за да задейства химията на ретината. После напипа парапета и започна да се изкачва.
75
Стигна до горния край на стълбата и опипа люка, прибягвайки до това, което се беше запечатало в съзнанието му. Люкът със сигурност тежеше няколко тона. Неизвестно колко, защото имаше вероятност да е направен от някаква сложна сплав между стомана и бетон. Поради предварително изчислената опасност от радиоактивно заразяване. Едновремешните архитекти бяха доказали, че са много добри в тези изчисления. Особено умните глави в Калифорнийския университет. Нямаше логика да се изгради люк, който издържа на ядрен взрив, а след това пропуска гама-лъчите. В същото време нямаше простосмъртен, който да е в състояние да повдигне отвътре съоръжение с тежест няколко тона. Което означаваше, че въпросната тежест е контрабалансирана чрез пружините. Което на свой ред означаваше, че люкът би трябвало да се отвори чрез едно здраво побутване.
Направи го, после зачака.
Под ръба на капака се появи тънка черта, която не беше съвсем черна. Прецени, че часовоите най-вероятно висят край парапета. Което означаваше, че три-четвърти от тях се намират на известно разстояние от люка. Общата площ на покрива можеше да се сравнява със стадиона на „Ню Йорк Янкис“. Наблизо бяха само онези, застанали от южната страна.
Натисна още веднъж, този път по-силно.
Люкът се надигна с трийсетина сантиметра.
Разнесе се пронизително скърцане.
Реакция нямаше.
Натисна за последен път и люкът се отвори. На деветдесет градуса, като обикновена врата. В отвора се появи квадрат от тъмното небе над Мисури. Пантите бяха в северния край на квадрата. Стълбата беше завинтена с болтове за източния. Това означаваше, че като излезе, ще бъде уязвим отпред, отзад и отдясно. Което пък означаваше, че трябва да изскочи със страхотна бързина. Но нямаше да бъде лесно. Нямаше как да държи пръст на спусъка. Моментът на максимална опасност. Във всяка мисия има такъв. Той мразеше стълбите. Мразеше всичко, което го принуждаваше да се покаже с главата напред.