Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
И не беше празен.
По цялото му протежение имаше ремаркета, наредени плътно едно зад друго. Без влекачи. Само платформи, скупчени като при някое голямо задръстване на магистралата. Всяко от тях беше дълго около шестнайсет метра и широко около три. Бяха осем на брой. С по четири оси отзад и двойно прикачно приспособление отпред, чиято горна част беше вдигната под широк ъгъл нагоре, готова за свързване с влекача. Отдалече приличаха на огромни насекоми с вирнати пипала.
Всички бяха боядисани в пясъчножълто. Основният цвят на камуфлажа в пустинята. Ричър знаеше какво представляват тези ремаркета — част от системата ТТО, Тежкотоварно оборудване. Моделът им беше М747, който се теглеше от влекач М746. И двете произведени от Ошкош Корпорейшън със седалище в Уисконсин. Системата ТТО бе снета от въоръжение след Войната в Залива през 1991 г., окачествена като недостатъчно надеждна. Основното ѝ предназначение бе да транспортира бойните танкове „Ейбрамс“, защото те имаха задачата да участват в битки, а не да се движат по шосета и магистрали от точка А до точка Б. Защото въпросните шосета и магистрали се разбиваха от тях, траковете на танковите вериги бързо се износваха, а подмяната им отнемаше голяма част от времето за задължителна поддръжка. Така се бе родила идеята за ТТО. Танковете „Ейбрамс“ обаче тежаха над шейсет тона и ремаркетата за тяхното транспортиране се износваха и разбиваха с обезпокоителна бързина. Военните инженери получаваха задачата да проектират нови, а предишната генерация се пренасочваше към по-леки товари.
Но в конкретния случай товарите не бяха чак толкова леки.
Всяко от осемте ремаркета беше оборудвано с чифт метални съдове, наподобяващи цистерни, бъчви или контейнери. Очевидно за транспортиране на някакви течности. В огромно количество, от порядъка на десетки, а може би стотици хиляди литри. Всяка двойка контейнери имаше размерите на четири фолксвагена, наредени два по два, както се редят тухли. С обем на средна по големина стая. Бяха изработени от дебели листове стомана, огънати на преса, закалени и старателно заварени. Приличаха на тумбести бутилки, оградени от всички страни с метална рамка. Функциите на бутилките и рамките бяха интегрирани по толкова съвършен начин, че страничният наблюдател трудно можеше да разбере къде започва едната и къде свършва другата. В общи линии наподобяваха кубове, заоблени по ръбовете, със страна три метра и половина, усилени на няколко места за допълнителна сигурност. Стоманата изглеждаше дебела и много солидна. Може би с допълнителен минерален слой. Някакво ново изобретение.
Разбира се, било е ново за времето си. Сега нищо в тази камера не беше ново. Всичко беше покрито с дебел слой прах — както контейнерите, така и повърхността на платформите и бетонният под. Сив прах, гладък и недокоснат. Част от гумите на ремаркетата изглеждаха меки, други бяха спаднали напълно. Всичко беше потънало в паяжини. Сцената наподобяваше археологически разкопки. Като току-що разкрита фараонска гробница, докосната от светлина за пръв път от пет хиляди години насам.
Но годините едва ли бяха повече от двайсет. Веществените доказателства бяха налице. Възрастта на оборудването. Прахът. Изгнилият каучук. Неподвижният въздух. Студът. Беше напълно възможно ремаркетата да са били вкарани тук преди двайсетина години, откачени от своите влекачи, обречени никога повече да не се движат. А след това запечатани със солидна стена и забравени.
Осем ремаркета. Шестнайсет контейнера. Шейсет и четири фолксвагена. Стоманата беше боядисана в яркожълто, вече избледняло от праха и времето. Отстрани на всеки контейнер беше изрисуван знак, измислен през 1946 г. от група умни момчета от Лабораторията по радиация на Калифорнийския университет. Разполагащи с всичкото време на света, тези умни момчета бяха проектирали един особен, невиждан дотогава символ, с който бяха искали да обозначават разни работи, които излизат от атома. Повечето хора го оприличаваха на три дебели черни перки на жълт фон.
Ядрени отпадъци.
74
Ричър изключи осветлението и се промуши обратно през срязания найлон. Прекоси празното помещение и надникна в коридора. Там видя трима души. Всичките мъже. Бяха с гръб към него и крачеха към далечния край на коридора. Разговаряха помежду си и носеха папки с метални пружинки. Бяха по ризи, с тъмни панталони, невъоръжени. Никой от тях не беше Дон Маккуин.