Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Стисна колта между дланта и палеца на дясната си ръка. С лявата опипа бетона отвън. Постави колта до капака и се вкопчи в ръба. Набра се като маймуна. Извъртя се в кръста и лявата му ръка легна на покрива.
После си пое дъх, преброи до три и се претърколи навън.
Зае клекнало положение, вдигна колта над главата си и започна да го върти във всички посоки. Стандартна позиция при щурмуване на къща.
Намираше се на южния край на покрива. Вляво от него нямаше никой. Вдясно, на запад, се виждаше човешка фигура. Тя беше далече, с гръб към него. Ричър се завъртя на север. Там имаше пет фигури, всичките обърнати към мястото, на което според джипиеса на Бейл се намираше шосето. Очевидно бяха на мнение, че появата на Соренсън директно през нивите е била маневра за отвличане на вниманието. И очакваха, че основното нападение ще дойде откъм пътя.
Плод на прекалена предпазливост. На параноя.
Превключи втория колт на единична стрелба и зае позиция зад изправения люк. Той му осигуряваше три четвърти прикритие откъм север и запад. Подпря левия си лакът на него. Прицели се в самотната фигура върху западната част на покрива. Шейсетина метра. Лесна мишена за всякакъв вид карабини, лесна мишена за картечен пистолет „Хеклер & Кох“, който на късо и средно разстояние бе точен почти колкото карабините. За колта не се знаеше. Но при всички случаи беше за предпочитане пред глока. За да улучиш целта с пистолет на шейсет метра, трябваше да се прекръстиш и да си пожелаеш късмет.
Ричър беше отличен стрелец на далечни разстояния. В тази дисциплина беше печелил доста състезания. Но не и в такива условия. Тук трябваше да засича две цели едновременно. Часовоя в далечния западен край, плюс реакцията на изстрела му от страна на петимата, които се намираха на стотина метра по-нататък, под ъгъл от седемдесет градуса. Нужно му беше неясно очертаните им фигури да се обърнат по посока на звука. Трябваше да идентифицира пушката М14. Трябваше да знае кой от тях е снайперистът.
Защото снайперистът щеше да е следващият.
Улови на мушката си самотника в западния край на покрива. Изпусна въздуха от гърдите си и остави дробовете си празни. Тишина и спокойствие. Усещаше ударите на сърцето си, но мерникът не помръдваше. Беше готов.
Започна да обира луфта на спусъка. Бавно, но неотклонно. Микрон по микрон. Пръстът му беше залепен за метала.
Изстрел.
Ярко пламъче. Силен гръм.
Човекът в западния край на покрива се олюля и падна като подкосен.
Петимата в северния край рязко се завъртяха.
Снайперистът беше средният. Третият отляво надясно. Третият отдясно наляво. Ричър зърна пушката М14 в ръцете му. Протегнати напред, извиващи се заедно с раменете. Познато движение, познато оръжие. Дължина от приклада до мерника 117 сантиметра. Слаби проблясъци на лунната светлина. На разстояние почти сто и двайсет метра. Ричър заобиколи вдигнатия капак на люка. Бавно и спокойно, без излишно бързане. Прицели се, изпусна въздуха от гърдите си и отново натисна спусъка.
Пропусна.
Но все пак не изхаби муницията. Куршумът се отклони леко вляво и се заби в гърлото на човека, изправен до снайпериста.
Ричър леко се наклони в посока на часовниковата стрелка, за да компенсира отклонението. После отново стреля. Но четирите останали мишени вече се движеха. Деветмилиметровият куршум „Парабелум“ изминаваше сто и двайсет метра за една трета от секундата. Но една трета от секундата бе достатъчно дълго време за смяна на позицията.
Пропусна.
Никой от четиримата не падна.
Един в цевта, седемнайсет в пълнителя. Палецът на Ричър превключи на сериен режим. Три патрона наведнъж. Любимата му опция, най-вече при не толкова прецизни оръжия. Количество за сметка на качеството. Мишената бе някъде в центъра на малък триъгълник, наподобяващ трикрако столче. Прицели се леко надясно и натисна спусъка.
Крайният десен падна.
Трима оцелели. Номер едно, номер три и номер четири, ако се брояха отляво надясно.
И тримата отвърнаха на стрелбата, приклекнали на коляно. Два куршума много далече от целта. Третият, калибър .308, доста по-близо. Изстрелян от пушката М14. На практика също неточен. Това беше показателно. Снайперистът няма проблеми, когато не действа под напрежение. Но когато попадне в ситуация като сегашната, съвсем не е най-добрият стрелец на света. В главата на Ричър изплува текст, който със сигурност щеше да е подходящ за епитафията му: Страхотен в мрака, срещу жени, които не оказват съпротива. В останалите случаи посредствен.
Отново стреля по посока на номер три и номер четири. Снайперистът и съседът му като обща цел. Сериен режим, три патрона.