Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
В главата му изплува предупреждението, което беше отправил към Делфуенсо: Направо стреляй. В лицето. Още преди да са ти казали „здрасти“.
Точно така постъпи с мъжа до външния портал. Повдигна цевта на глока съвсем мъничко и проби дупка в челото му — горе-долу на мястото, на което беше улучена Соренсън.
Единични изстрели. Трябва да пестим мунициите. В това отношение всичко беше наред. Един куршум беше достатъчен. Човекът беше облечен в някаква торбеста зелена униформа. От колана му висеше кожен кобур с капак. В армията не използваха такива театрални модели.
Отново погледна напред. Вторият пазач беше прекалено далече. За този пистолет трийсет метра бяха твърде много. Затова слезе от пикапа и натисна червения бутон. Гигантският портал пое по обратния път. Той стоеше на място и чакаше. Онзи при вътрешния портал — също. На същите трийсет метра от него. Все още далече за използване на пистолет. Ричър се върна зад волана и си сложи предпазния колан. После здраво стъпи на газта. Пикапът подскочи и се понесе към втория пазач, който остана неподвижен в продължение на една фатално дълга секунда. Пръстите му се вкопчиха в капака на театралния кобур, който упорито отказваше да се повдигне. Той го заряза и хукна да бяга. Встрани от портала, който би трябвало да охранява. Защото нямаше начин да го отвори толкова бързо. Допълнителна врата в дебелата стомана липсваше, а механизмът беше прекалено бавен. Затова пазачът избра бягството през тунела. Което беше тъпо и показваше липса на стратегическо мислене. Не знаеше с кого си има работа. Щеше да се сниши, да побегне зигзагообразно и накрая да се залепи за едната стена. С презумпцията, че малко шофьори биха рискували да разбият автомобила си в бетона.
Ричър продължи напред, управлявайки с лявата ръка.
Пазачът действително започна да криволичи наляво-надясно. После залепи гръб за стената. Като тореадор, притиснат от разярен бик. С надеждата, че в последния момент шофьорът ще отбие, за да избегне удара в бетона.
Грешка.
Ричър го блъсна с близо петдесет километра в час, без да го е грижа за бронята на пикапа. Улучи го именно с нея, някъде между коленете и кръста. Зърна шокираното му лице само за миг, после всичко изчезна зад предния капак, който се сгърчи като хармоника. Предното стъкло се пръсна на ситни късчета, пикапът се вдигна на предните колела, а след това се стовари обратно. Гърбът на Ричър влезе в болезнено съприкосновение с облегалката. Вдигна се облак прах, примесен с горещата пара на пробития радиатор. Разнесе се кратък, но оглушителен трясък, който отекна в бетонните стени. В него се съдържаше всичко — разкъсване на смачкан метал, остро пропукване на разединени машинни компоненти, пръскане на стъкла. Калниците, помисли си Ричър. Плюс стъклата и гривните на фаровете. И още куп неща.
Тунелът утихна. За миг Ричър остана на място, опитвайки се да прецени каква част от този грохот е преминала през плътно затворения вътрешен портал. Вероятно малка, а може би никаква. Порталът беше проектиран да издържи на ядрен взрив с мощност сто мегатона. Изстрелването на 9-милиметров патрон и трясъкът на катастрофирал автомобил бяха нищо в сравнение с него.
Насили смачканата шофьорска врата и се измъкна навън. После заобиколи сплесканата предница на пикапа. Вторият пазач беше почти прерязан на две. От всички дупки на тялото му течеше кръв. Беше мургав, с черна коса. Със сигурност чужденец. Но всички кървим по един и същ начин, помисли си Ричър, после вдигна пистолета и прекрати мъките му с единичен изстрел зад ухото, произведен почти от упор. Ненужно разхищение на муниции, но добрите маниери си имаха цена.
От силата на удара картечните пистолети бяха паднали пред пасажерската седалка. Ричър ги измъкна оттам и ги преметна през раменете си. Единият отляво, другият отдясно. После смени наченатия пълнител на глока с един от онези, които беше свалил от колана на Соренсън. Понякога става така, че два патрона могат да изиграят решаваща роля.
След това се изправи, прекоси разстоянието до вътрешния портал и натисна големия червен бутон.
72
Разнесе се стържене на стартер, последвано от глуха кашлица. После двойката големи дизелови двигатели оживяха и вътрешният портал започна да се отваря. Усещането беше друго. Нямаше нищо общо с онова, което изпитва шофьорът в кабината. Двигателите издаваха оглушителен грохот. Навярно бяха предназначени за тежки тирове от сорта на „Мак“ или „Питърбилт“. Защото порталите бяха огромни и със сигурност тежаха колкото цяла къща.