Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Следователно второто решение, което ще вземат, е да изпратят екип в този стерилен коридор, който да прибере тялото на Соренсън. Причината за това решение е проста — те не знаят коя е тя. Затова не могат да я оставят да лежи там, на ничия земя. Тази земя също не е тяхна. Дядото на някой фермер я е преотстъпил на Министерството на отбраната преди много години. Но тези години минават и в един момент правнукът на въпросния фермер си я взема обратно и започва да я обработва. От сутрин до вечер, както го правят всички фермери. Следователно трупът трябва да изчезне в името на сигурността. При това скоро, защото параноята не чака. Пет до десет минути, прецени Ричър. Ще се появят през големия портал в северната част на сградата. Вероятно двама. Вероятно в превозно средство. И ще се насочат директно насам.
А после ще спрат на три метра от мястото, на което се е окопал той.
Преценката му се оказа абсолютно точна. Появиха се след осем минути. С пикап, който се показа от север и описа същата траектория като онази на Маккуин, запечатана от джипиеса. Под малко по-остър ъгъл. Пикапът беше сив на цвят. Лунната светлина беше твърде слаба, за да покаже марката и модела. Съвсем обикновен пикап с кабина и открита каросерия. Насочи се директно към Ричър, подскачайки по неравната нива. Без светлини. Параноята в действие. Кабината тънеше в мрак. Не се виждаха никакви детайли. В нея трябваше да има двама души. Или максимум трима, но по-вероятно двама.
Машината забави ход и две глави щръкнаха от страничните прозорци. Търсеха това, за което бяха дошли. Косата на Соренсън вече беше потъмняла от калта, но кожата ѝ беше достатъчно светла, за да я забележат. Дори на слабата светлина. Идентифицирали целта, те обърнаха пикапа и го насочиха на заден ход към мястото, където лежеше тя. На двайсетина метра от него. Слязоха едновременно и за момент останаха неподвижни.
Бяха двама, не трима. Включената за момент лампичка в кабината го доказа.
Не държаха пистолети. Нямаха и оръжие, преметнато през рамо.
Насочиха се към нея.
Ричър не беше суеверен. Нямаше никакво отношение към поверията и табутата. Но въпреки това беше решен да не им позволи да я докосват.
Двамата мъже обиколиха трупа и спряха. В такива моменти някои хора започват да се почесват по главата. Като повечето дървеняци, изпълняващи заповед. По преценка на Ричър бяха сирийци, но с доста светъл цвят на кожата. Тъй наречените италианци. Изглеждаха недоразвити. Дребни, но жилави. С тънки вратлета.
Заеха позиция с разкрачени крака. И двамата мълчаха. Нямаха нужда от приказки. Задачата беше проста, методът на изпълнение — очевиден. Както и геометрията. Този отляво щеше да свърши половината работа, онзи отдясно — другата половина. Щяха да натоварят каквото могат, а останалото да оставят на ранобудните птици.
И двамата приклекнаха.
В същия миг земята зад тях се разтвори като в приказките. От нея изникна огромна кошмарна фигура, от която се сипеше кал и мръсотия. Истински водопад. Една гигантска крачка и юмрукът на призрака потъна в тила на мъжа отляво. Ударът беше нанесен отдолу нагоре със смазваща сила. Сякаш не беше юмрук, а железопътна релса. Движението продължи и след попадението — бавно, плавно и дори елегантно. Огромният юмрук се спусна покрай коляното, после се стрелна нагоре, по същия път. Гигантската фигура се извъртя в кръста с рязко, почти конвулсивно движение. Десният лакът се заби в гърлото на мъжа отдясно.
Ричър притисна с коляно гърдите на първия мъж, прищипа ноздрите му между пръстите си и заби в устата му ръба на свободната си длан.
Съпротива нямаше. Човекът вече беше мъртъв.
Вторият опита да се бори, но не задълго.
Ричър избърса калта от ръцете си и тръгна към пикапа.
71
Оръжията им бяха вътре, захвърлени на седалката. Два картечни пистолета „Колт“ с брезентови ремъци. Подобни на карабините М16, но по-къси и пригодени за 9-милиметрови патрони „Парабелум“. Американско производство, деветстотин изстрела в минута, двайсет патрона в пълнителя, избор между автоматична, единична и серийна стрелба с три изстрела. Ричър не ги харесваше особено много. Америка така и не бе усъвършенствала производството на картечни пистолети. Общо взето, го правеше по доста неубедителен начин и не можеше да конкурира висококачествените европейски образци — най-вече „Щайер“ и „Хеклер & Кох“. Поне такова бе мнението на Делта Форс и Куонтико. Момчетата в онзи самолет едва ли бяха въоръжени с колтове. Всъщност това бе изключено.
Но по-добре колтове, отколкото нищо. Ричър бързо ги прегледа. Бяха заредени и изглеждаха наред. Затвори дясната врата и заобиколи пикапа. Отмести шофьорската седалка максимално назад и се настани зад волана. Двигателят работеше. Пикапът беше „Форд“. Нищо специално. Той спусна двете стъкла, пъхна глока под лявото си бедро, а картечните пистолети сложи на съседната седалка.