Последна саможертва

во от мен. Все още се взираше в Робърт, но вече не с онзи вце-

пенен, хипнотизиран поглед. Беше прекъснала внушението и

сега... сега беше бясна. Лицето ѝ, което преди миг изразяваше

страх и уязвимост, сега пламтеше от гняв. Не притежавах ма-

гически сетива, но след като толкова дълго съм била с Лиса,

разпознавах бушуващата ярост на духа. Соня беше бомба, го-

това да избухне.

– Как смееш... – изсъска тя. – Как смееш да се опитваш да

използваш внушението върху мен?

Растенията и лозите около Робърт внезапно оживяха, раз-

раснаха се като дълги пипала, увиха се около краката на сто-

ла, върху който седеше, и го дръпнаха. Столът се прекатури

и той заедно с него. Виктор се спусна да помогне на брат си,

но Робърт вече бе поел нещата в свои ръце. Беше се окопитил

забележително бързо и впи присвитите си очи в Соня, която

 277 

р и ш е л м и й д

политна назад и се удари в дървената ограда. Онези, които

владееха магията на въздуха, понякога можеха да правят този

номер, но не въздушна струя я бе издухала назад. Това бяха

телекинетичните способности на духа. Очевидно Робърт при-

тежаваше и тях, освен умението да прониква в сънища. Супер!

И преди бях виждала схватка между владеещи духа, когато

Ейвъри Лазар и Лиса се бяха изправили една срещу друга. Не

беше приятна гледка, защото беше нещо много повече от пси-

хически двубой. Ейвъри буквално дълбаеше в съзнанието на

Лиса – и моето. Не познавах размаха на уменията на Робърт и

Соня, но това нямаше да свърши добре.

– Дмитрий! – изкрещях и се хвърлих към Соня. Не знаех

точно какво да правя, но трябваше да я обезвредя по някакъв

начин. От това, което видях, разбрах, че тя имаше нужда от

визуален контакт с мишената си.

Успях да я прикова към земята, тя оказа съпротива, но най-

вече, за да не изпуска от поглед Робърт. Той изкрещя изплаше-

но и погледна с ужас към тялото си. Соня създаваше видения

в главата му. Изражението му се вкамени. Явно бе разбрал,

че всичко е илюзия, и няколко мига по-късно вдигна глава –

бе прекъснал внушението, както преди малко тя бе сторила с

неговото.

В този момент Дмитрий изскочи през вратата тъкмо кога-

то Робърт използваше съзнанието си, за да запрати един от

столовете по Соня. Разбира се, аз бях отгоре ѝ и столът удари

мен по гърба. Дмитрий тутакси схвана какво става и изтича

към Робърт, за да приложи същата тактика като мен. Виктор,

навярно решил, че брат му е физически застрашен, се опита да

отблъсне Дмитрий, но напразно. Още лози се протегнаха към

Робърт и аз разбрах, че не съм обезвредила напълно Соня.

– Отведи го вътре! – извиках на Дмитрий. – Махни го по-

далеч от нея!

Дмитрий вече се бе досетил какво да направи и влачеше Ро-

бърт към вратата. Дори с намесата на Виктор, Дмитрий беше